Джак Ланс
Черен спомен
Мнозина могат лесно да живеят без истини, но никой не е достатъчно силен да живее без илюзии.
Спомените украсяват живота, но единствено забравата го прави възможен.
Пролог
Бягаше през гората, без да поглежда назад. Очите й бяха широко отворени; пот течеше от двете страни на лицето й; сърцето бумтеше. Трябваше да излезе, да избяга колкото е възможно по-далече.
Всичко изглеждаше като ужасен кошмар, но беше напълно реално.
Спря и се ослуша. Не чу нищо, освен собственото си пресекливо дишане.
Продължавай, насърчи се сама, на ръба на истерията. Продължавай колкото може по-тихо под зеления покрив на дърветата.
Беше се изгубила в голямата гора, но нямаше значение, че не знае къде се намира; единственото важно нещо беше да избяга, да намери помощ. Гората все някъде щеше да свърши, а след нея трябваше да има къщи, село. Там щеше да е в безопасност.
И тя продължи да бяга между дърветата, покрай храстите и над откършените клони, които хрущяха под стъпалата й.
Ако можеше да намери някой да й помогне. Търсеше с поглед нагоре и наоколо, но не спираше да се движи.
Изведнъж земята под краката й поддаде и тя падна. Рамото й се блъсна в нещо твърдо; извика от болка. Прекатури се още по-нататък и в следващия миг сякаш чук удари черепа й. Остана легнала по гръб, вперила поглед в тъмносивото следобедно небе, с ръка, притисната под тялото. Отнякъде чу звук на капеща вода. О, господи, каква болка…
В мъглата на полусъзнанието видя демона, носещ се над нея с разперени криле.
Сега беше беззащитна. Не можеше да направи нищо. Несъмнено злите очи на вълчата глава щяха да я видят.
После небето потъмня, а умът й угасна.
I
Амнезия
1
Къде се намираше? Какво се беше случило? Не си спомняше нищо. Абсолютно нищо. Дали беше преминала някаква бариера между сънищата и реалността? Или се бе събудила от лош сън? Къде се намираше?
Някъде наблизо чу бълбукане на вода. Поток? Водопад? Остър вятър охлаждаше кожата й. Опита се да събере ръце, но установи, че не може. Лежеше простряна по гръб и се питаше защо няма представа къде е и какво прави там премръзнала. По-лошо: не помнеше собственото си име.
Дясната страна на главата й пулсираше от болка. Опита се да повдигне дясната си ръка, за да опипа раната, и отново установи, че не може. Но успя да повдигне другата си ръка. Започна леко да масажира с пръсти главата си, опипвайки и докосвайки някаква странна подутина отзад на черепа, която беше влажна и лепкава от кръв.
Опипа дългата си кафява коса, а после отпусна ръка отстрани върху мокрите камъни. Оттласна се нагоре с дланта на ръката си и огледа тялото си надолу. Носеше дънки, блуза и късо яке.
Тъмнината беше непроницаема. Чуваше само клокочещата вода и шепота на вятъра в дърветата. Присви очи и се взря по-дълбоко в мрака на нощта.
Къде съм? Какво е станало с мен?
И другият въпрос, който я докара почти до паника: Коя съм аз?
Нищо не й идваше наум, дори и слаб проблясък. Сърцето й се разтуптя.
Едва тогава разбра защо не може да помръдне дясната си ръка. Беше притисната под гърба и се беше вцепенила напълно. Повдигна се още малко на лявата ръка. Заля я вълна на замаяност и почувства, че главата й всеки миг ще се пръсне. Докосна дясната си ръка, ощипа плътта. Сякаш докосваше друг човек, не себе си.
Кръвта бавно се върна в ръката й и усети как през нея премина пареща болка. Стисна зъби, искаше й се да изкрещи, но всичко, което излезе, бяха сълзи от очите й.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — измърмори тихо.
Първите й думи, изречени към вятъра в един непознат свят. Седна и се заклати напред и назад, притискайки силно дясната си ръка към корема. За миг светът, в който току-що се бе събудила, сякаш изчезна. Пред очите й се понесе воал от мъгла и тя си помисли, че е на прага да потъне в поредната страна на сънища, кошмари и халюцинации.
За щастие парещата болка, разкъсваща тялото й, започна да отслабва. Ръката й продължаваше да пулсира и тя разбра, че вероятно беше навехната или счупена.
Вятърът захапа лицето й, леденостуден, и я накара да потрепери. Замириса на мъртва растителност и загнило дърво. Беше нощ, а бълбукането на течаща вода подсказваше, че се намира близо до поток или река. И беше сама.