Рейчъл, прошепна в ума си.
Широко отвори очи.
Това беше името й!
Рейчъл.
Сърцето й заблъска.
Остави благословената вода да облива голата й плът и още спомени нахлуха в ума й.
След това си спомни, фамилията й беше Сондърс. А мъжът под душа беше Джонатан. Джонатан Лаудър. Не бяха женени. Той беше нейният приятел, а къщата, в която се къпеха под душа, бе в Челмсфорд, Англия.
Но какво правеше тя в Шотландия? Беше родена там. Затова познаваше пейзажа. Спомни си лицата на баща си и майка си, сякаш никога не бе напускала този край. На повърхността като балончета започнаха да се надигат други спомени, но след това мъглата, която се бе вдигнала за няколко секунди, отново се спусна над нея и умът й се замъгли.
Рейчъл спря водата. Сърцето й биеше лудо. Беше върнала своята идентичност! За момента нямаше значение, че преди всичко не знаеше защо бе изгубила паметта си. Имаше значение единствено, че бе върнала поне част от спомените си. Знаеше коя е.
Изтри се с хавлията, облече тениската, която Елън беше донесла, и се напъха в халата, като го завърза около кръста. Помириса своите дрехи. Воняха ужасно.
После слезе долу при Елън и Стивън Маккензи.
Бързо влезе в дневната. Косата й се беше разпиляла мокра върху раменете. Носеше триумфална усмивка и цялата светеше. Стивън бе забелязал и преди, че младата жена беше доста привлекателна, но сега, когато бе чиста, направо изглеждаше изумително.
— Спомних си моето име! — каза тя и затанцува весела жига из стаята. Приличаше на тийнейджърка, току-що поканена на среща от момчето, в което тайно бе влюбена. — Рейчъл Сондърс, така се казвам.
Стивън се усмихна изненадано.
— Това е чудесно! Какво стана? Защо си спомни изведнъж?
Тя прекъсна танца си.
— Ами, просто ми дойде наум, докато бях под душа. Трябва да е имало нещо, което блокираше паметта ми. Но каквото и да е било, вече го няма.
Елън мина покрай нея.
— Това е хубаво, миличка. Ще отида да пусна дрехите ти в пералнята, а после искам да чуя всичко за това.
Стивън махна с ръка на Рейчъл да седне и тя се настани на дивана.
— Радвам се за тебе. Но сега можеш ли да си спомниш точно какво ти се случи?
По лицето й премина сянка.
— За нещастие, още не си спомням.
Младата жена отметна кичура коса, паднал върху лицето й. По еркерния прозорец тропаха капки дъжд.
— Живея в Челмсфорд, Англия.
— Англия? Но мисля, че ти каза…
— По принцип съм от Шотландия — прекъсна го тя. — Тук съм родена.
Гласът й потрепери, сякаш все още хранеше съмнения даже и относно това.
Пералнята започна да тътне. Елън се върна в стаята.
— Рейчъл е оттук, но сега живее в Англия — каза й Стивън. — Още не си спомня какво се е случило с нея.
Младата жена наведе глава замислено.
— Имам приятел. Казва се Джонатан Лаудър. Аз… — Започна да мисли още по-усилено, спомняйки си нови факти. — … Имам апартамент, но Джон иска да се преместя при него. Все още не съм го направила. Защо не съм?
Тя почука с нокът устата си отстрани и впери поглед в тавана.
— Той дойде ли с тебе в Шотландия? — попита я Стивън. — Възможно ли е да е тук някъде?
Рейчъл сви рамене.
— Наистина, не знам.
Тя се намръщи, припомняйки си нещо.
— По-рано ти коментира, че тенът ми не е обичаен за тези краища. Лесно почернявам заради майка ми, тя е французойка. Баща ми е англичанин. Предложили му работа в Абърдийн, затова се заселили в Шотландия. Живеехме в Гленвил, където съм се родила аз. По-късно се върнаха в Лондон и аз заминах с тях. Наложи се да се разделя с всичките си приятели. — Направи гримаса. — Помня всичко това. Но защо не мога да си спомня какво съм правила в онази гора снощи? Къде е Джон? Как съм получила тази цицина на главата?
Стивън ясно виждаше объркването, изписано на лицето й.
— Не бях сама — каза тя дрезгаво и с нотка на ужас. — Имам предвид снощи, в онази гора.
Стивън затаи дъх. Хвърли поглед към Елън, която напрегнато гледаше Рейчъл.
— Така каза и преди — потвърди той.
Рейчъл се огледа безумно, сякаш я гледаха враждебни очи. После въздъхна и брадичката й потъна в гърдите.
— Всичко е лишено от смисъл.