Пътуването беше изтощително, но изпълнено със забавления. Бяха посетили много хора и обиколиха околностите. Неведнъж беше посрещал изгрева след дълга нощ по баровете. Изглежда на Джени изобщо не й беше необходим сън и се радваше почти като дете да влачи него и Рейчъл от кръчма на кръчма.
Когато се върнаха в Англия, Джон бе попитал Рейчъл дали Джени понякога я кара по-леко. Тя живее сякаш няма да има утре, беше казал той, а Рейчъл можа само да се съгласи.
Вече нямаше да има утре за Джени Дугал.
Онзи вторник, 15 юни, се оказа черен. Вечерта Рейчъл се обади на няколко приятели и познати в Шотландия. Не можеше да заспи. Едва в четвъртък успя донякъде да се овладее. Оставаше си измъчена от скръб, но потокът от сълзи бе започнал да затихва. Именно тогава тя реши, че ще отиде сама на погребението.
Решението й дойде като изненада за него, но един ден по-късно, в петък, тя беше още по-непреклонна. Щеше да потегли с колата на разсъмване и планираше да остане поне няколко дни след погребението в понеделник.
Имаше много хора, които искаше да посети. Беше си уредила спането в къщата на леля Елизабет — от сряда нататък, защото тя я беше дала под наем на други гости дотогава. Ардроу Хаус, белите пари за черни дни на Елизабет, бе разположена на божествено място, скрита в гората близо до селцето Абойн. Джонатан беше посетил през март онова, което всъщност беше втори дом за Рейчъл.
Джон се опита да я убеди да му позволи да замине за Шотландия с нея, но тя не искаше даже да чуе.
— Но защо не искаш да дойда с тебе? — бе попитал.
— Казах ти, искам да го направя сама — тя е моя приятелка.
— Беше и моя приятелка — каза той на уши, които бяха оглушали. — И ти си моя приятелка. Това няма ли някакво значение?
— Има голямо значение — увери го тя. — Но не и в този случай.
В петъка, преди да тръгне тя почти не говореше. Джон остана през целия ден с нея в апартамента й и мълчанието помежду им можеше да се пипне. Изглеждаше изтощена. Накрая призна, че почти не бе спала предишните нощи.
— Още по-сериозна причина да не шофираш сама по целия път до Шотландия — предупреди я той. — Можеше поне да си купиш билет за самолета.
— Не, с колата е добре. Ще ми даде възможност да помисля. Има нещо, което отдавна отлагам да направя — отговори тя загадъчно.
— Какво искаш да кажеш?
Изтощена, с подути сиви кръгове под очите, тя го погледна:
— Просто ме остави да направя каквото трябва. Иначе няма да намеря покой.
Нямаше представа какво има предвид и я помоли да му се довери. Как можеше да бъдат истински влюбени, ако тя имаше тайни от него? Но тя само бе поклатила глава и се беше отдалечила.
Искаше да тръгне след нея и да настоява да му каже какво крие от него. Но си заповяда да прехапе език и да не казва нищо. Трябваше да прояви разбиране, да не прави нищо, само да слуша. Иначе накрая можеше да унищожи онова, което обичаше повече от всичко на света.
По-късно щеше да съжалява за това мълчание.
В събота сутринта на 19 юни Рейчъл сложи багажа си в колата и пое на дългото пътуване до Шотландия. Когато тръгваше, в очите й имаше тъга и Джонатан с тревога й махна за довиждане.
Същия ден следобед й позвъни. Тя се намираше на М6 близо до Гретна Грийн. Когато отново й се обади вечерта, беше пристигнала в Старото колело на улица Куийн в Абърдийн, където смяташе да остане четири нощи до сутринта на следващата сряда.
В неделя пак разговаря с нея. Все още не беше ходила никъде. Притеснението, свързано с погребението на другия ден, я притискаше като черен облак и Джонатан не можа да познае нищо от отзивчивата Рейчъл, която обикновено се отразяваше в гласа й. Невинаги беше жизнерадостна — като всеки човек имаше и своите мрачни дни — но беше също такава екстровертна личност като Джени.
През целия понеделник се бе чувствал духом с нея. Обади й се рано вечерта и двамата тъжно поговориха за погребението.
Във вторник мобилният на Рейчъл беше изключен през целия ден и постоянно го препращаше към гласовата й поща. Беше позвънил най-малко трийсет пъти оттогава насам — всеки път напразно. Тя не отговаряше на обажданията му. В сряда — вчера — отново бе неоткриваема. Джон беше позвънил в Старото колело и разговаря с Лорийн, управителката на малкия хотел. Тя каза, че Рейчъл неочаквано бе напуснала във вторник сутринта.