Авторски права
Водещ редактор на поредицата Андрей Велков
Peter V. Brett
THE SKULL THRONE
© 2015 by Peter V. Brett
Ward artwork designed by Lauren K. Cannon
© Васил Велчев, превод
© Росен Дуков, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2016
ISBN 978-619-150-948-5
За автора
Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и „Подземия и дракони“, Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета „Бъфало“, а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.
Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата „Демонският цикъл“, от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика.
Живее в Манхатън.
Анотация
Книга четвърта от поредицата „Демонски цикъл“
Черепният трон на Красия е празен.
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
На Лорън
Благодарности
Тази книга може да съм я написал аз, но има ужасно много хора, които заслужават да бъдат почетени заради тяхното търпение и усилен труд при завършването на това произведение на изкуството, което е достигнало до вас в каквато форма сте го предпочели.
Каси, моята идеална дъщеря, чиято загриженост редовно ме принуждаваше да се откъсвам от работата си и да живея в настоящето и която ми помогна да погледна на света по съвсем различни начини. Майка ми, която върши голяма част от коректорската работа, без дори да го знае. Агентът ми Джошуа, най-сериозният редактор, с който работя, и неговият невероятен екип в ДЖАБерлоки Литеръри и международните им филиали.
Майк Коул, който чете всички версии и разбира всички трудности. Джей и Амилия, които винаги намират време за четене.
Асистентката ми Мег, която прави повече, отколкото осъзнава, за да ме поддържа в адекватно състояние.
Лари Ростант, чиято способност да улавя същността на героите ми ме кара да чувствам, че те са излезли директно от ума ми. Лорън К. Кенън, на която е дизайнът на защитите, и Карстън Моран, благодарение на когото изглеждам прилично на последната ми авторова снимка.
Пийт Бредбъри и Колин Мейс, които озвучават аудиокнигите ми и ме карат да се чувствам като дете, слушащо как дядо му разказва приказка, и целият екип на „График Аудио“, които реализират тази продукция.
Издателите ми по цял свят – редакторите, които винаги са вярвали в мен, и малката армия от хора, които работят зад кулисите върху дизайна, редакцията, реализацията и маркетинга и ме правят да изглеждам по-внушително, отколкото заслужавам, и особено на преводачите ми, които вършат херкулесовска работа.
Кафе. Ти си истинският ми приятел.
Но най-вече благодаря на Лорън Грийн, която беше до мен във всеки един момент, помагаше и ми даваше безценни съвети – лични и професионални. И най-важното, благодаря ти, че ми показа как да преуспея в живота.
Пролог. Без победител
333 СЗ есен
– Не!
Иневера протегна ръце, но успя да сграбчи само въздуха, когато пар’чинът полетя заедно със съпруга ѝ от скалата.