– Както и аз. – Старият еднорък Алеверак пристъпи напред. – Твърде дълго даматите се криха като жени в Подземния град, докато шарумите проливаха кръвта си в нощта.
И други започнаха да пристъпват напред, някои със страст, други, както подсказваха аурите им, от страх, че ще бъдат наречени страхливци. Вятърът беше задухал и никой не можеше да му се опре.
– Шар’дама! И брат ми е пръв сред тях! Скандират името му по улиците, докато аз седя тук в студа и не правя нищо!
Джаян хвърли писмото в камината; последва го бутилката му с коузи. Изригналото огнено кълбо погълна за миг хартията и всички отстъпиха назад. За щастие, пламъците не се разпростряха настрани.
Донеси нова чаша на шарум ка – казаха пръстите на Абан на Безухия, – но остави бутилката на подноса.
Немият кха’шарум изпълни заповедта, без да вдига очи от пода. Дори приведен, той си оставаше най-високият мъж в стаята, но мълчаливото му раболепие му служеше почти толкова добре, колкото и наметало за невидимост. Джаян взе чашата, без дори да го погледне.
– Няма да намерите пътя към славата на дъното на чашата с коузи, шарум ка – каза Кхеват.
Джаян върна чашата върху подноса с преувеличена предпазливост и попи устните си с белия воал. Кхеват се терзаеше, но не каза нищо, когато Джаян се нахвърли върху него:
– А къде да го намеря, дама? Нали те пратиха тук, за да ме съветваш? Колко дълго ще се задържи синът ти върху Черепния трон, ако влиянието на брат ми продължава да расте?
– Синът ми изобщо не трябваше да сяда на трона – отвърна Кхеват. – Това беше дело на дамаджата.
– А ти какво би направил вместо това? – попита Джаян.
– Законът е ясен – рече Кхеват. – Тронът трябваше да бъде предаден на вас. Вие сте най-големият син. Вашият свети баща даде заповед за Алагай’шарак и вие сте онзи, които отиде в чуждите земи, за да води Шарак Слънце за прослава на Еверам. Вашият брат е убил само шепа алагаи.
– И постави началото на движение, което ще раздели духовенството, както направи баща ви – обади се Абан.
Кхеват го погледна злобно.
– Никой не е искал мнението ти, кхафите.
Абан се поклони, докато Джаян се обръщаше към него.
– Както самият шарум ка каза, почтитаеми дама, ние сме тук, за да съветваме.
– Ти тикаш коузито в ръцете на шарум ка – тросна се Кхеват. – Как можеш да се надяваш, че ще му покажеш пътя към славата?
– Как, наистина? – попита Джаян, но в гласа му липсваха обичайните присмехулни нотки. – Ще изслушам съвета на кхафита.
Абан се усмихна.
– Шарум ка вече знае какво ще направи.
Джаян скръсти ръце, но се подсмихваше.
– Просветли ни.
Абан отново се поклони.
– Шарум ка можеше да се върне в столицата през зимата. Езерният град не е превзет, а студът ще поддържа по-добра обсада от воините. Бунтът на чините в Дара на Еверам е смазан. Защо да остава тук, начело на армията си, когато до началото на топенето на ледовете почти няма какво да се прави?
– Тогава накъде да поема? – попита Джаян. – При положение че езерото е замръзнало, а племето на Хралупата на север вече ни надвишава по численост?
– На изток, за да наблюдавате лично как воините ви разрушават онзи варварски манастир, откъдето тръгна нападението срещу нас – отвърна Абан. – Обсадните ви машини ще бъдат затрупани от снега, ако останат толкова близо до езерото, но Пътят на Старо Могилово на север все още е чист.
– Нима предлагаш на шарум ка да нападне Анжие? – каза Кхеват, но Джаян вече се усмихваше широко. – Нямаме достатъчно хора, за да задържим тази плячка.
– Да я задържим ли? – попита Абан. – Какво задържане? Да я плячкосаме. Стените на северняците не представляват нищо. Разбийте портите им и можете да нахлуете в търговската им част с десет хиляди бойци. Опразнете складовете, вземете всичко ценно и се върнете във Водохранилището на Еверам, преди да се е развихрила зимата.
Джаян изглеждаше разочарован.
– Искаш да отведа хиляди дал’шаруми на север просто за да крада?
– Ако желаете, опожарете двореца. – Абан сви рамене. – Вземете заложници, забийте главата на херцога на стената. Каквото ви се прииска, стига да го направите бързо и да изчезнете, преди съседите им да тръгнат срещу вас. След това ще имате най-голямата, най-закалената армия на света, мобилна и добре снабдена, и богатство, което ще надминава бащиното ви. Какво значение има тогава кой ще седи на Черепния трон? Самият Каджи е прекарал повече години на седлото, отколкото на трона.