– Както и да е – обади се след малко тя. – Това сигурно е дело на Джаян. Братовчед ми има най-силните кръвни претенции към Черепния трон, но не се е сдобил с истинска слава. Несъмнено се опитва да се докаже пред народа ни, за да го приемат за водач в отсъствието на благословения ми чичо.
– Благословеният ти чичо падна от една скала още преди месеци и оттогава не се е чувало нищо за него – рече Роджър. – Все още ли смяташ, че ще се върне?
– Нямаше труп – каза Сиквах, – и имаше знаци, които показваха, че е бил жив след падането. Няма да повярвам, че Избавителят е мъртъв. Той ще се върне, когато най-много имаме нужда от него. Но какво ли ще сътворят синовете му и дамаджите в негово отсъствие? Дали армията ни ще бъде по-силна, когато започне Шарак Ка, или глупавите ми братовчеди ще са я разпилели така, че ще бъде смазана при първия удар?
Тя скочи тихо на земята до него и погледна през прозореца, като внимаваше да не бъде забелязана дори на такава височина.
– Кръвта на Еверам! Там има почти петнайсет хиляди шаруми.
– Крепостта е дом на горе-долу шейсет хиляди – рече Роджър. – Но се съмнявам дали има и две хиляди Дървени войници, след като Тамос замина на юг.
– Мислиш ли, че онова, което казват, е истина? – попита Сиквах. – Че е нападнал силите на братовчед ми по Новолуние? През нощта?
Роджър сви рамене.
– Народът ми не гледа на нощта и Новолунието както твоя, Сиквах. Джейсън два пъти се опита да ме убие през нощта. А херцогът и братята му се обърнаха срещу Тамос по време на лова.
– Да, но това не бяха мъже – каза Сиквах. – Златния тон, Райнбек, това са кхафити без души. Виждала съм граф Тамос да се бие. Може би беше глупак, но имаше сърце на шарум и алагаите трепереха от страх пред него. Не мога да си представя, че е действал толкова нечестно.
Роджър отново сви рамене.
– Не съм бил там. Нито пък ти. Но какво значение има вече, след като главата му беше изпратена в буркан на майка му?
– Никоя майка не бива да вижда такова нещо – съгласи се Сиквах. – Братовчед ми няма кой знае какъв морал.
На изток, където красиянците бяха плячкосали близките села, се издигаха колони от дим. На ден път от града имаше поне дузина от тях.
– Щом са стигнали толкова далеч на север – попита Роджър, усещайки оформящата се в гърлото му буца, – това дали означава, че Хралупата е паднала?
Сиквах поклати глава.
– Хралупата е силна и е благословена от Еверам. Толкова много войници сигурно ще я превземат, но щеше да им отнеме седмици, може би дори месеци. Тези мъже са отпочинали, няма ранени или повредени оръжия. – Тя погледна на изток, където се издигаше пушекът. – Тръгнали са на изток, покрай голямата гора и най-вероятно изобщо не са навлизали в Хралупата.
– Поне това ни остава – каза Роджър. – Може би Гаред вече е тръгнал насам с десет хиляди дървари.
„Моля те, Гар – каза си той наум. – Твърде съм млад, за да умра.“
Херцог Питър се размърда нервно; напудреното му лице беше нашарено от струйки пот. Личеше си, че Напътственикът беше свикнал да стои зад олтара, а не пред него. Трети син, обречен на Църквата, Питър вероятно никога не се беше надявал, че ще си сложи дървената корона, камо ли да се жени, докато пред портите на крепостта се е събрала вражеска армия.
За разлика от него, принцеса Лорейн стоеше изпъната и решителна, без да сваля очи от пастира, докато той бързаше да изрече всички клетви, които щяха да узаконят брака им и да ѝ позволят да хвърли всичките си войници в битката. Не че нейните петстотин Планински копия щяха да помогнат особено срещу двайсетте хиляди шаруми. В момента, в който забелязаха вражеските сили, бяха изпратени вестоносци, но нямаше как да разберат дали са успели да преминат.
Вече беше сутрин, макар до зазоряване да оставаше още час. Церемонията беше кратка, само изричане на клетвите и непохватна целувка. Лийша не им завиждаше за брачната нощ, но нуждите на народите им бяха по-важни от личните удобства. Създаването на дете изглеждаше толкова просто нещо, но Лийша знаеше как ще се отрази това на света.
– Съпруг и съпруга! – извика пастирът и новата херцогиня кимна на капитана на нейната стража Бруз.
Мъжът изпрати бързоходец да събере Планинските копия, след това застана зад нея, когато двамата с Питър отстъпиха от олтара. Присъстващите нададоха рехави викове, но повечето места по пейките бяха празни; хората се намираха по крепостните стени или се барикадираха в домовете и убежищата си.