Двете херцогини се спогледаха и израженията им говореха достатъчно. Арейн кимна на Лийша.
– Вземи Роджър и новите си ученички и си върви в мир.
Нови ученички. Джизел щеше да затвори лазарета си, за да заеме поста на кралска билкарка при херцогинята майка, и изпращаше останалите си ученички на юг, с Лийша, за да бъдат обучени в Хралупата. Сред тези „ученички“ бяха и бременната херцогиня Мелни, и – без знанието на Арейн – Аманвах и Сиквах.
Херцогинята щеше да има въпроси, когато те се появяха отново в Хралупата, но на питанията най-добре щеше да се отговори чрез вестоносец, а не лице в лице. Лийша нямаше никакво намерение отново да напуска Хралупата, дори да беше придружавана от армия дървари.
Глава 31. Свирчо
334 СЗ зима
Никога преди Абан не беше виждал шарумите да бягат. Еверам му бе свидетел, че дори не си спомняше нещо такова изобщо да се беше случвало. Беше грозна, дезорганизирана картина, породена от паника.
Хиляди шаруми, елитът на Джаяновите сили, бяха вкарани в града. Навън успяха да се измъкнат само шепа от тях, крещящи и окървавени. Те избягаха от бойното поле по пътя, по който беше пристигнала армията, без никаква организация. Зарязаха останалите – отрядите, които обслужваха обсадните машини, кха’ и чи’шарумите, както и личната гвардия на Джаян – да стоят объркани в калта. Мнозина ги последваха, изоставяйки постовете си.
– Брадата на Еверам – изпъшка Абан, когато започна да осъзнава мащабите на поражението. Той се обърна към Безухия. – Донеси ми сандъка. – Когато немият кха’шарум излезе бързо от палатката, Абан се обърна към другия си телохранител, сина му Фахки. – Картите и документите, момче, бързо. Трябва да се махаме, преди…
В този момент входното покривало изплющя и вътре влетя Джаян, следван от Хасик и двама кай’шаруми от Копията на Избавителя.
– Край със смелия ти план, кхафите! – излая Джаян.
– Моят план? – попита Абан. – Аз просто се съгласих с мъдрите слова на шарум ка. Дама’тингата беше тази, която обеща победа.
– Страхливците чи’шаруми се предават – каза Хасик, надниквайки през входа на палатката.
Той излезе отвън и преди тежкото покривало да се спусне, палатката се изпълни с виковете и звуците на хаоса.
– По-добре, отколкото да насочат копията си срещу нас – каза Абан. – Без обещанията за плячка или бичовете на дал’шарумите, които да ги тласкат напред, те няма какво да спечелят, ако споделят поражението ни.
– Когато се върнем във Водохранилището на Еверам, ще убия тази лъжлива кучка – каза Джаян.
– Всъщност тя не излъга съвсем – отбеляза Абан, който продължаваше да събира листовете хартия и да ги прибира в чантата, която държеше Фахки. – Обеща ви, че ще разбиете портата и ще влезете в града, и вие наистина го направихте.
– И пропусна да ми каже, че малко след това хората ми ще бъдат изклани – изръмжа Джаян.
– Никога не съм се доверявал на дама’тингските пророчества – каза Абан. – Те никога не разкриват всичко.
– Нима? – попита Хасик, връщайки се в палатката.
Джаян се обърна към него.
– Какво беше това?
– Пророчествата на дама’тингите не са предназначени да ни казват онова, което искаме да чуем – отвърна Хасик. – Те ни предават волята на Еверам. Преди днешния ден не го вярвах наистина.
– Топките на Еверам, Свирчо! – извика Джаян. – Какви ги дрънкаш?
– Попитах дама’тингата Асави дали някога ще си отмъстя на Абан, дебелия кхафит – каза Хасик. – Тя ми каза, че ще настъпи ден на пушеци и руини, когато шарум ка ще изгуби благоволението на Еверам. – Той измъкна един закривен нож от ръкава си. – И тогава никой няма да се изправи срещу гнева ми.
– Какво правиш?! – Джаян изсвири пронизително с уста. – Свирчо! Назад!
Двамата кай’шаруми веднага застанаха един до друг пред Джаян с оръжия в ръце.
Хасик се хвърли безстрашно напред с каменно лице, отби встрани хвърленото копие и изрита с всички сили щита на единия кай’шарум. Воинът отлетя назад и се стовари върху масата на Абан сред вихрушка от хартии.
Хасик пристъпи напред, преди другият кай’ да успее да реагира. Извъртя се и метна извития си нож към подмишницата на ръката, с която воинът държеше щита си – там имаше малък процеп в иначе непробиваемата стъклена броня, която носеха всички Копия на Избавителя.
Преди Хасик да успее да извади ножа, Джаян мушна с копието си към незащитеното му гърло. Хасик го видя и успя да се наведе навреме. Копието отскочи от скрития под тюрбана шлем и отнесе част от ухото му.