Хасик се засмя, сграбчи копието точно под металното му острие и го отхвърли настрани, докато нанасяше силен удар със свитата си в юмрук ръка, в която стискаше дръжката на ножа. Носът на Джаян изхрущя и той се строполи в безсъзнание на земята.
– Татко, бягай! – извика Фахки, тикна чантата в ръцете му и тласна Абан към изхода.
Направи го с добри намерения, но момчето си беше глупаво и продължи да го бута дори когато сакатият му крак се подгъна. Кхафитът падна на пода, а Фахки се сгромоляса върху него.
Оцелелият от Копията на Избавителя се беше изправил на крака сред облак хвърчащи листове. Беше изгубил копието си, но извади нож и скрит зад щита си, пристъпи напред.
Щитът би трябвало да дава предимство в борбата с ножове, но Хасик направи лъжливо движение, после пусна ножа си на земята и протегна ръце, сграбчвайки щита. Завъртя го и го повдигна нагоре със зверска сила. Шарумът залитна към Хасик и Абан чу изхрущяването на ръката му.
Воинът падна по гръб и Хасик с лекота счупи и другата му китка, като му отне ножа. После хвана с двете си ръце нагръдника на кай’шарума, дръпна го силно, разкъсвайки ремъците, и се приготви да го промуши в гърдите.
Кракът на Абан изпищя под тежестта му, но той не му обърна внимание и се облегна едновременно на Фахки и патерицата, за да се изправи.
Джаян изстена и се надигна на една ръка.
– Свирчо, какво...?
Хасик скочи върху него и заби ножа си в устата на Джаян. Лицето му беше изкривено в демонска гримаса, докато завърташе закривеното острие в мозъка на първородния син на Избавителя.
– Името ми! – Хасик издърпа ножа и отново го заби. Този път той хлътна с лекота до дръжката. – Не е! – Дръпна отново ножа и го заби за трети път. – Свирчо!
В този момент се върна Безухия. Немият застана на прага на палатката, стиснал в ръцете си сандъка с ценности на Абан.
Кхафитът не каза нищо, само вдигна ръка и направи знака за убийство, сочейки с палеца си към Хасик.
Тихо, като нападащ въздушен демон, Безухия направи три бързи крачки напред. Пълният със злато сандък тежеше повече от двеста фунта, но Безухия го вдигна с лекота над главата си и го хвърли. Той удари Хасик в гърба и го събори върху безжизненото тяло на Джаян.
Защитен от стъклената си броня, Хасик не беше пострадал сериозно, но се изправи със залитане, докато Безухия съкращаваше разстоянието между тях. Той сграбчи Хасик и го повали на пода.
– Бързо, момче! – извика Абан, куцукайки към изхода. – Идвай!
Двамата бойци се търкаляха по пода. Безухия, по-тежък и контролиращ ситуацията, се озова отгоре и затисна с коляно ръката на Хасик, която държеше ножа. Другата улови за китката и започна да го удря в лицето със свободната си ръка. Ударите бяха мощни и ужасяващи, но Абан беше виждал как се бие Хасик още докато бяха момчета в шараджа и знаеше, че това няма да е краят.
Един от ударите извъртя главата на Хасик настрани и той заби зъбите си в китката на ръката, с която Безухия държеше неговата. Гигантът не можеше да говори, но точно затова монотонният му крясък прозвуча още по-ужасно, като животински рев, лишен от всякаква човечност.
Хватката му отслабна за миг, Хасик освободи ръката си и пресече вика на немия с удар в гърлото. Събори го от себе си и се озова отгоре му, но в този миг видя, че Абан се приближава към изхода на палатката.
– Не и този път, кхафите – изкрещя Хасик и метна ножа си.
Абан вдигна ръце, но острието не се целеше в гърдите или главата му. Заби се в бедрото на здравия му крак и кхафитът отново се строполи с писък на земята.
– Татко! – извика Фахки и се втурна към него.
– Бягай! – каза му Абан. – Намери воини и им кажи, че Хасик уби шарум ка.
– Няма да те изоставя – каза Фахки и приклекна, за да се опита да изправи баща си на крака.
Топла кръв се стичаше по крака му, но Абан стисна зъби и стъпи върху него, облягайки се на патерицата. Извика за помощ, но в хаоса, който цареше отвън, никой не чу гласа му през плътните стени.
Хасик и Безухия отново се бяха изправили и си разменяха удари, способни да осакатят и убият. Безухия имаше незначително превъзходство. Лицата и на двамата бяха окървавени и започваха да се подуват. Едното око на Безухия беше кървясало, а носът на Хасик беше счупен, сплескан към бузата му.
Но той се усмихваше. Армията им бе унищожена, Джаян беше мъртъв и Хасик се биеше за живота си, но жестокият евнух се усмихваше както никога досега.