Объркването се засили, когато мъртвите воини залитнаха и паднаха върху другарите си. Един от шарумите успя да отстъпи по-бързо назад, но така се разтвори процепът в бронята му при слабините, което ѝ позволи да пререже мускула, свързващ бедрото с хълбоците. Когато кракът му се подгъна, той разчисти пътя ѝ към кай’шарума.
Каджи се събуди и проплака раздразнено, когато Ашия заби едно от копията си в гърлото на мъжа. Тя издърпа второто копие от ремъка му, докато изритваше трупа на пътя на друг воин. Едно бързо мушване в създалата се суматоха и ръката на воина увисна безжизнена, докато тя профучаваше край него.
Пътят напред беше чист. Един бърз спринт и можеше да се изкатери в някой от тайните проходи...
– Бура! Камен! Отнесете Светата майка при Шар’Дама Ка! – прогърмя нечий глас. – Останалите след нея!
Ашия се огледа. Командата беше поел строеви офицер с червен воал; той сам поведе преследването, а двама от шарумите оставиха копията си на земята и свалиха наметалата си, за да приготвят носилка за Кадживах.
Ашия вече беше убила трима мъже и бе осакатила още двама. Благородни воини, които следваха заповедите на своя командир. Шаруми, които бяха изгубени за Шарак Ка.
Но тя не можеше да позволи на мъжете да отнесат Кадживах при Асъм, който можеше да я използва като заместничка на дамаджата. Нито можеше да им позволи да съобщят на съпруга ѝ, че синът му е при Иневера.
Ашия наведе глава и срещна погледа на Каджи. Тогава разбра, че Кадживах е била права. Беше позволила на дълга си да я отдели от детето ѝ и в резултат на това едва не го беше изгубила.
– Бъди смел, Каджи – прошепна тя. – Макар че двамата с теб вървим по ръба на бездната, аз повече никога няма да те изоставя.
Копията ѝ имаха дълги два фута дръжки, които завършваха с остро защитено стъкло. Тя свали предпазителите им и ги съедини с едно завъртане, а Каджи се прозя и затвори очи.
Когато Ашия нападна, отстъпи дори строевият офицер, който не знаеше как да атакува, без да нарани детето. Преди да се усети, тя беше преодоляла защитата му и той дори не осъзна, че вече е мъртъв.
Тя намери центъра си, наблюдавайки в светлината на Еверам енергийните линии на четиримата останали воини, докато избираше следващата си мишена. Един ритник счупи глезена на първия, оставяйки ѝ достатъчно време, за да парира опита на втория да я намушка. Ашия завъртя копието си с две ръце, като плъзна второто острие по ръба на щита на третия и отряза ръката му. Мъжът политна ужасен назад, разчиствайки пътя към следващия воин. Той я очакваше, но Ашия отстъпи назад и отби нов удар на втория воин, докато заемаше позиция за нанасяне на смъртоносен удар на първия. След като мъжът бе изгубил равновесие, тя лесно откри пробив в защитата му.
Бе очаквала, че воинът с отрязаната ръка ще се нуждае от повече време, за да се възстанови, но мъжът изрева нечленоразделно и замахна към нея с щита си.
Ашия нямаше къде да бяга, затова се извъртя и пое удара с бронираната роба на гърба си. Не спираше да върти копието пред себе си, като създаваше бариера пред Каджи, докато беше изтласквана към другия шарум.
Но докато на мъжете им трябваше миг, за да възстановят равновесието си, бързите крака на Ашия не пропуснаха нито стъпка. Блъсване и препъване ги проснаха по гръб на земята. Линиите на шарума с отрязаната ръка бързо избледняваха, докато животът му изтичаше от тялото заедно с кръвта. Тя се обърна към другия и угаси аурата му с едно бързо мушване, преди да се обърне към последния мъж, застанал на пътя ѝ.
Бура и Камен вече бяха приготвили носилката за Кадживах и се скриваха зад ъгъла, следвани от воина, чиято ръка Ашия беше извадила от строя най-напред. Тя грабна едно захвърлено копие и го метна, като прониза бягащия мъж в гърба.
Последният воин беше вдигнал щита си, подгънал колене и готов за бягство. Копието му беше свалено ниско пред гърдите, насочено срещу Каджи.
Но острието му трепереше.
– Събери смелост и ме нападни, воине – каза Ашия. – Умри с чест, изпълнявайки дълга си, и Еверам ще те посрещне на края на самотния път.
Дал’шарумът си пое дъх, изкрещя и скочи, насочил копието си към нея.
Ашия го уби бързо, с чест.
– Вещица!
Докато мъжът падаше, тя видя, че воинът с осакатения крак, когото бе забравила на пода, се беше изправил на здравия си крак.
Копието му беше насочено към сърцето ѝ. Пришитите към робата ѝ плочки с лекота щяха да отразят удара му, но не и Каджи, който лежеше над тях, увит в коприната.