Отчаяна, тя бръкна в торбичката си и пръстите ѝ напипаха познатите очертания на заровете. Дори не ги погледна, когато ги вдигна нагоре и призова светлината.
Защитите за светлина бяха сред първите, които ний’дама’тингите гравираха върху заровете си, за да могат да продължат работата си в светлината на Еверам. Дори новачка можеше да го направи. Мелан и Асави се изсмяха на усилията ѝ.
Но заровете на Иневера бяха изрязани от костта на мисловен демон, фокусирани от чист електрум. Светлината, която призова тя, засия като самото слънце и жените запищяха, извръщайки се с гръб към нея.
Докато успеят да се опомнят, Иневера беше сграбчила ръката на Асави и започна да я извива назад, докато се чу изпращяване и жената изпищя.
Мелан замахна към лицето ѝ с ноктите си. Кръвта започна да се стича в очите на Иневера, но тя блокира повторния ѝ опит и удари енергийно средоточие, като отхвърли Мелан назад.
Наложи се да спре, за да избърше с обратното на ръката си кръвта. Извлече отново енергия, за да се изцели, и кръвотечението намаля, но Иневера осъзна, че не ѝ е останала никаква магия. Асави я отблъсна настрани и също се забави, докато извличаше енергия, за да се изцели.
Следващите минути преминаха като в мъгла. Иневера беше принудена да се съсредоточи изцяло върху защитата си, защото жените я нападнаха от двете страни. Те бяха дошли подготвени и аурите им продължаваха да сияят ярко, докато тази на Иневера помръкна и движенията ѝ се забавиха.
Освен това Асави и Мелан се бяха сражавали заедно цял живот и бяха разработили свой шарукин, за да се бият в идеална хармония. Блокирането на едната разкриваше Иневера за атаките на другата и скоро предимството премина изцяло на тяхна страна.
С отслабването на силата ѝ, Иневера все по-често пропускаше да блокира, а ударите, които успяваше да нанесе, бяха отбивани с лекота. Стана ясно, че те си играят с нея, наслаждавайки се на момента.
– Приеми съдбата си – каза Мелан и я ритна странично в главата, при което Иневера залитна.
– Еверам те е забравил – каза Асави и я изрита в обратната посока.
– И вината за това е изцяло твоя – добави Мелан, като удари Иневера в челюстта с такава сила, че тя политна към земята.
Асави беше готова да я подхване и заби коляно в гръбнака ѝ. Иневера изкашля кръв и остана без въздух, а дама’тингата я хвърли по гръб на пода.
– Силата ти те направи твърде небрежна. Влизаш в бой само със заровете си, които са опетнени, след като ги облече в метал, което е забранено от Евджаха.
Наистина ли беше така? Бяха ли я изоставили заровете ѝ? Наистина ли бе изгубила благоволението на Еверам? Къде беше сбъркала? Не се беше уверила в смъртта на пар’чина? Беше облякла заровете си в метал? Беше позволила на Ахман да участва в Домин Шарум? Как иначе би могла да постъпи?
Но Иневера си спомни нещо и ръката ѝ се плъзна към торбичката с хора.
– Те ме предупредиха – изграчи тя.
– А? – попита Мелан.
– Заровете. – Иневера ахна, когато бръкна вътре. – Те ме предупредиха, че силата ми ще бъде поставена на изпитание. Еверам не ме е изоставил. Това е просто изпитание.
Евджахът забраняваше заровете да се използват за друго, освен за светлина и пророкуване, защото хора можеше да се изчерпят дотолкова, че да започнат да дават фалшиви предсказания. Освен това те бяха най-ценното притежание на една дама’тинга. Бяха ключът ѝ към бялото, нейният водач през живота, сърцето на силата ѝ. Никоя дама’тинга не рискуваше да повреди заровете си.
Но Иневера беше губила вече заровете си веднъж и бе останала сляпа, докато не си издяла нов комплект. Цената беше висока, но тя беше достатъчно силна, за да я плати.
Сега имаше зарове, изсечени от костите на мисловен демон, облечени в електрум. Пръстите ѝ обвиха седемте зара и тя извлече енергията им за една последна експлозия от бързина и сила.
Мелан и Асави не го очакваха, но не бяха и неподготвени. Когато Иневера се хвърли върху тях, двете се задействаха в идеален синхрон, Асави я блокира, а Мелан контраатакува.
Бързи като оси допреди малко, сега жените сякаш се движеха като бавни камили. Кракът на Иневера се заби в гърдите на Асави, преди тя да успее да вдигне ръце, за да го блокира, и я отхвърли назад. Времето бе достатъчно, за да се обърне и да пресече атаката на Мелан и да я преметне в силно хвърляне, което я запрати в другия край на стаята.
И двете жени бръкнаха за пореден път в торбичките си с хора, но Иневера беше по-бърза. Тя вдигна юмрука си, в който стискаше заровете, изпъна показалеца си и острият ѝ нокът нарисува защита за вледеняване във въздуха.