– Да, дамаджа.
Шанджат удари с юмрук гърдите си.
Иневера се обърна към Шанвах.
– Върви с баща си. Подчинявай му се и го защитавай при пътешествието му. Неговата цел е и твоя цел.
Младата жена се поклони мълчаливо. Ашия стисна рамото ѝ и погледите им се срещнаха, след което бащата и дъщерята потеглиха.
Лийша се обърна към Уонда.
– Ти също огледай, но до час се върни.
Уонда се ухили, демонстрирайки самоувереност, която изпълни Иневера със завист.
– Нямам намерение да го търся, докато ми побелеят косите. Избавителят идва и си отива, но ще видиш, че ще се върне.
Миг по-късно тя също изчезна.
– И аз отивам – рече Рена, но Лийша я улови за ръката.
Жената я изгледа с гневен поглед. Лийша бързо пусна ръката ѝ, но не отстъпи.
– Остани за миг, моля те.
Дори северняците се страхуват от пар’чина и жена му, отбеляза Иневера, като съхрани информацията в съзнанието си, докато двете жени се отдръпнаха встрани, за да поговорят насаме.
– Ашан, ела с мен – каза тя, като погледна към дамаджия.
Двамата се отдалечиха от останалите, които продължаваха да стоят зашеметени.
– Не мога да повярвам, че го няма – каза Ашан с глух глас. Повече от двайсет години двамата с Ахман бяха като братя. Той бе първият дама, подкрепил възхода на Ахман като Шар’Дама Ка, и безусловно вярваше в божествеността му. – Всичко ми се струва като сън.
Иневера започна без всякакви увъртания:
– Трябва да седнеш на Черепния трон като новия андрах. Само ти можеш да го направиш, без да предизвикаш избухването на война, и да го удържиш до завръщането на съпруга ми.
Ашан поклати глава.
– Грешиш, ако смяташ, че това може да стане, дамаджа.
– Такова бе желанието на Шар’Дама Ка – напомни му Иневера. – И ти се закле пред него и пред мен.
– Само ако той падне в битката по Новолуние пред очите на всички – каза Ашан, – а не ако бъде убит от зеленоземец на някакъв затънтен планински склон. Тронът принадлежи на Джаян или Асъм.
– Той ти каза, че синовете му не са готови за това бреме – рече Иневера. – Смяташ ли, че това се е променило през последните две седмици? Синовете ми са смели, но все още им липсва мъдрост. Заровете предсказаха, че в битката си за трона те ще разкъсат на парчета Дара на Еверам и ако някой от тях се изкачи по окървавените стъпала и седне на него, няма да стане от там при завръщането на баща му.
– Ако той се завърне – отбеляза Ашан.
– Ще се върне – каза Иневера. – Най-вероятно с цялото Ядро по петите му. Когато го направи, той ще се нуждае от всички армии на Ала и няма да разполага с време, нито ще има желание да убива сина си, за да си върне контрола над всичко.
– Това не ми харесва – рече Ашан. – Никога не съм копнял за власт.
– Това е иневера – каза му тя. – Предпочитанията ти нямат никакво значение и точно преклонението ти пред Еверам те прави най-подходящият за това човек.
– Говори бързо – каза Рена, когато Лийша я отведе настрани. – И без т’ва изгубих много време, докато ви чаках да се появите. Арлен е някъде там и трябва да го открия.
– Глупости дрънкаш – сопна ѝ се Лийша. – Не те познавам толкова добре, Рена Бейлс, но съм сигурна, че нямаше да ме чакаш и десет секунди, ако съпругът ти наистина беше изчезнал. Двамата с Арлен сте планирали това. Къде е той? Какво направи с Ахман?
– Лъжкиня ли ми викаш? – изръмжа Рена.
Веждите ѝ се сбърчиха и пръстите ѝ се свиха в юмруци.
Незнайно защо, избликът ѝ само засили увереността на Лийша. Тя се съмняваше, че жената наистина ще я удари, но в шепата си стискаше малко заслепяващ прах и щеше да го използва при нужда.
– Моля те – каза тя със спокоен глас. – Ако знаеш нещо, кажи ми. Кълна се в Създателя, че можеш да ми се довериш.
Думите ѝ като че ли накараха Рена да се поуспокои; тя отпусна ръце и ги протегна встрани с дланите нагоре.
– Претърси ме, но няма да намериш никакъв отговор.
– Рена – каза Лийша, като се опитваше да запази спокойствие, – знам, че не започнахме добре. Нямаш особени причини да ме харесваш, но това не е игра. Тайните ти застрашават живота на всички.
Рена се изсмя грубо.
– Я виж ти, нощта се оплаква, че е тъмно. – Тя блъсна с длан Лийша в гърдите, с което я принуди да отстъпи назад. – Твоята утроба носи бебето на демона от пустинята. Това не застрашава ли живота на всички?
Лийша усети как лицето ѝ изстива, но не можеше да позволи на мълчанието си да потвърди подозренията на Рена. Гласът ѝ се снижи до рязък шепот: