— Аха. Намери си своя.
Магията внезапно промени потока си и се върна при него.
Джардир запази спокойно изражение на лицето, макар да се съмняваше, че това щеше да промени нещо. Пар’чинът беше прав. Той можеше да разчете аурата му, да усети всяко негово чувство и изобщо не се съмняваше, че старият му приятел можеше да направи същото. Пар’чинът бе спокоен, съсредоточен и не желаеше злото на Джардир. В него нямаше никаква измама. Само умора и страх, че Джардир ще бъде твърде непреклонен и няма да обмисли думите му.
— Кажи ми защо съм тук, пар’чине — каза Джардир. — Ако целта ти наистина е такава, каквато винаги си твърдял — да отървеш света от алагаите — тогава защо ми се противопоставяш? Скоро ще осъществя мечтата ти.
— Не толкова скоро, колкото си мислиш — каза пар’чинът. — И начинът, по който го правиш, ме отвращава. Ти тласкаш човечеството към неговото избавление чрез заплахи и смърт, без да се интересуваш от цената. Знам, че вие, красиянците, обичате да се обличате в черно и бяло, но светът не е толкова елементарен. В него има и други цветове, както и доста голяма част сиво.
— Не съм глупак, пар’чине — каза Джардир.
— Понякога се съмнявам в това — каза пар’чинът и аурата му се съгласи с него.
Загорча му, че старият му приятел, когото бе научил на толкова много неща и винаги бе уважавал, нямаше особено високо мнение за него.
— Тогава защо не ме уби и не взе Копието и Короната за себе си? — попита настоятелно Джардир. — Свидетелите се заклеха. Хората ми щяха да те приемат като Избавителя и да те последват в Шарак Ка.
По спокойната аура на пар’чина като опустошителен огън пробяга раздразнение.
— Все още не разбираш — отсече той. — Аз не съм проклетият Избавител! Нито пък си ти! Избавителят е цялото човечество като един, а не един като човечеството. Еверам е просто име, с което сме нарекли една идея, а не някакъв гигант в небето, който се бори срещу мрака в пространството.
Джардир сви устни, осъзнавайки, че пар’чинът ще види пламналата му срещу богохулството аура. Преди години си беше обещал, че ще го убие, ако отново изрече подобни слова. И аурата на пар’чина го предизвикваше да се опита да го направи още сега.
Изкушението беше голямо. Джардир не беше изпробвал истински силата на Короната срещу пар’чина и след като тя сега беше на главата му, той вече не беше чак толкова безпомощен.
Но в аурата на неговия аджин’пал имаше нещо, което го възпря. Той беше готов за атаката и щеше да я посрещне спокойно, но над него се извиси един образ — на танцуващи алагаи, докато светът гори.
Ако двамата не достигнеха до споразумение, щеше да се случи онова, от което се страхуваше най-много.
Джардир пое дълбоко дъх, прегърна гнева си и го издиша навън. Пар’чинът не беше помръднал от мястото си в другия край на стаята, но аурата му отстъпи назад като шарум, който сваля копието си.
— Какво значение има — каза най-после Джардир — дали Еверам е гигант в небето, или име, което сме дали на честта и смелостта, дето ни водят в нощта? Ако човечеството е длъжно да се изправи като един, то трябва да има водач.
— Както мисловният демон води търтеите? — попита пар’чинът, опитвайки се да завлече Джардир в логически капан.
— Точно така — отвърна Джардир. — Светът на алагаите винаги е бил сянка на нашия.
Пар’чинът кимна.
— Да, генералите са нужни във войната, но те трябва да служат на хората, а не обратното.
Сега беше ред на Джардир да повдигне вежда.
— Нима мислиш, че не служа на хората си? Аз не съм дебел андрах, който се е разплул на трона си, докато поданиците му кървят и гладуват. В земите ми няма глад. Няма престъпления. И аз лично излизам в нощта, за да ги защитя.
Пар’чинът се засмя остро и подигравателно. Джардир бе на път да се засегне, но недоверчивостта в аурата на мъжа го възпря.
— Точно затова има значение — рече пар’чинът. — Защото ти искрено вярваш в тия глупости! Ти завладя земи, които не са твои, изби хиляди мъже, изнасили жените им, пороби децата им и си мислиш, че душата ти е чиста, защото тяхната свещена книга е малко по-различна от твоята! Ти ги пазиш от демоните, да, но пилетата в курника не наричат месаря избавител, защото ги варди от лисицата.