Лек поток от магия танцуваше по повърхността на защитите и Джардир инстинктивно я всмука, като използваше силата, за да излекува костите си още преди да е усетил болка.
Пар’чинът изчезна от мястото си и се появи по-близо, но този път Джардир беше готов. Още докато мъглата започна да се сгъстява, той вече се движеше; избегна опита на пар’чина да го хване и му нанесе два силни удара, преди да е успял да се дематериализира отново.
Двамата продължиха да се борят така още няколко секунди, като пар’чинът изчезваше и се появяваше, преди Джардир да успее да му нанесе някаква истинска вреда, но и без сам да успее да го удари.
— Проклет да си, Ахман — извика той. — Нямаме време за това!
— Поне в нещо да сме на едно мнение — каза Джардир, който този път бе заел правилната позиция.
Той запрати единствения стол в стаята срещу пар’чина и очаквано мъжът се разтвори, когато можеше просто да се наведе и да избегне удара.
„Силите ти те правят небрежен, пар’чине!“ — помисли си Джардир, докато тичаше към стълбището.
— Никъде няма да ходиш! — изръмжа пар’чинът, докато се материализираше, и нарисува защита във въздуха.
Джардир видя как магията се концентрира и се устремява към него; зарядът щеше да го изблъска от стълбището като гигантски чук. Нямаше за кога да го избегне, затова се отпусна, приготвяйки се да прегърне удара.
Но удар не последва. Короната на Каджи се затопли и засия, като погълна силата. Без да се замисли, Джардир нарисува защита във въздуха и претвори силата в топлинна мълния. Достатъчна, за да превърне дузина дървесни демони във въглени.
Пар’чинът протегна ръка и всмука цялата му магия в себе си. Замаян от внезапното източване, Джардир се вторачи в него.
— Можем цяла нощ да се занимаваме с това, Ахман — каза пар’чинът, разтвори се във въздуха и се материализира между Джардир и стълбището. — Но няма да се измъкнеш от тази кула.
Джардир скръсти ръце.
— Дори ти няма да успееш да ме задържиш тук завинаги. Слънцето ще изгрее и ще сложи край на демонските ти номера и хора магията.
Пар’чинът разпери ръце.
— Не ми и трябва. На зазоряване доброволно ще пожелаеш да останеш.
Джардир едва не се разсмя, но аурата на пар’чина отново го възпря. Той си вярваше. Вярваше, че ако следващите му думи не убедят Джардир, нищо друго не би успяло.
— Защо ме доведе тук, пар’чине? — попита той за последен път.
— За да ти напомня кой е истинският ни враг — каза пар’чинът. — И да те помоля за помощ.
— И защо да ти помагам? — попита Джардир.
— Защото — отвърна пар’чинът — ще хванем мисловен демон и ще го накараме да ни отведе в Ядрото. Време е да пренесем битката при алагаите.
Глава 2
Вакуум
333 г. СЗ, Есен
Щом се върнаха в красиянския лагер, Иневера не изгуби и капчица време. Още докато Ашан тихомълком подбираше воините, които да започнат издирването, а на останалите нареждаше да съберат лагера, тя призова Абан в личната си приемна стая в павилиона на Шар’Дама Ка.
Шарумите вече започваха да подпитват защо Избавителят не се е върнал при тях. Нямаше официално съобщение нито за самата битка, нито за внезапния ѝ край. И въпреки това слуховете скоро щяха да се разпространят и амбициозните щяха да побързат да се възползват от отсъствието на съпруга ѝ. Коварните вече крояха планове за този ден и щом станеше ясно, че издирването няма успех, те нямаше да се поколебаят да направят своя ход. А може би дори нямаше да чакат дотогава.
Абан несъмнено беше наясно с това, докато приближаваше павилиона, заобиколен от своите кха’шаруми. Дал’шарумите продължаваха да гледат презрително на воините в кафяво, но шпионите евнуси, които Иневера беше изпратила в къщата на Абан, бяха намерени мъртви, а това говореше достатъчно за уменията на кхафитските воини. Тя бе забелязала и сиянието на силата в техните оръжия, увити грижливо в протрита кожа или боядисани, за да се скрие отличното им качество. Дори елитните Копия на Избавителя, с техните щитове и остриета от защитено стъкло, не бяха въоръжени по-добре.