Станал си твърде опасен, кхафите. Тази мисъл не ѝ донесе никаква наслада, но не беше и толкова обезпокоителна, както някога. Преди седмици, когато заровете ѝ бяха казали, че съдбата на Абан е преплетена с нейната, тя не ги беше разбрала, но сега всичко ѝ ставаше ясно. Двамата бяха най-близките хора на Ахман, най-доверените му съветници и допреди няколко часа бяха абсолютно недосегаеми. Но след изчезването на съпруга ѝ цялата им мощ щеше да се изпари. Иневера трябваше да действа бързо и предпазливо, за да издигне Ашан на мястото му, но след това щеше да се чува неговият глас, а не нейният. А Ашан не беше нито толкова мъдър, нито толкова податлив, колкото Ахман.
Абан се намираше в още по-неприятно положение. Колкото и опасни да бяха неговите кха’шаруми, сакатият търговец щеше да извади голям късмет, ако успееше да оцелее и един ден, след като враговете му вече нямаше защо да се страхуват от гнева на Ахман. Доскоро мислите за неговата смърт ѝ доставяха огромно удоволствие. Но сега се нуждаеше от него. Кхафитът познаваше състоянието на хазната на Избавителя до последното драки, знаеше всеки дълг към трона, всяко зрънце жито в силозите. Освен това Ахман му доверяваше някои свои планове и тайни, които не споделяше дори с дамаджите. Разпределение на войските. Военни планове. Цели.
Дебелият кхафит се усмихваше, когато влезе с накуцване в приемната ѝ стая, което означаваше, че бе наясно с нуждите ѝ, Еверам да го прокълне.
След Абан вървеше грамадният кха’шарум, който през последните няколко седмици се беше превърнал в негова сянка. Глухият мъж, който някога пръв бе отговорил на призива на Избавителя. На влизане бе оставил оръжията си пред входа, но изглеждаше не по-малко опасен, докато се извисяваше застрашително зад рамото на кхафита. Макар и приведен над патерицата си, Абан не беше нисък, но телохранителят му стърчеше с глава и рамене над него.
— Казах, че искам да говорим насаме, кхафите — каза Иневера.
Абан се поклони дълбоко, колкото му позволяваше патерицата му във формата на камила.
— Простете ми, дамаджа, но Ахман го няма, за да държи изкъсо дал’шарумите. Нали няма да ми откажете дори минималната защита? Безухия е глух като пън и няма да чуе нищо от онова, което ще си кажем.
— Дори глухите могат да чуват — каза Иневера, — щом имат очи, за да виждат устата на говорещите.
Абан отново се поклони.
— Наистина е така, макар че воалът на дамаджата ще попречи, дори скромният ми слуга да е научил това изкуство, което, кълна се в Еверам, не владее.
Иневера му повярва — което се случваше рядко. Собствените ѝ пазачи евнуси се бяха лишили от езиците си, за да запазят тайните ѝ, и тя знаеше, че човек, който не може да чуе и да издаде интригите на Абан, ще е много ценен за него. И въпреки това не биваше да отстъпва твърде лесно.
— Може да пази при вратата — каза Иневера и тръгна бавно, като полюляваше бедра, към възглавниците в дъното на стаята.
Досега Абан не си беше позволявал да я гледа сладострастно, но тя се зачуди дали сега нямаше да се осмели да го направи, след като Ахман беше изчезнал. Това щеше да ѝ е от полза. Погледна през рамо, но Абан не я гледаше. Той даде знак на гиганта, чиято огромна фигура се понесе с безшумна грациозност към вратата и застана до нея.
Абан последва Иневера с накуцване и внимателно се отпусна върху възглавниците срещу нея. Подканящата усмивка не напускаше лицето му, но потайните погледи, които хвърляше към телохранителя си, разкриваха страховете му. Той знаеше, че Иневера можеше да го убие, преди великанът да успее да прекоси стаята, а дори Безухия щеше да го е страх да посегне на дамаджата. Тя би могла да убие и кха’шарума по стотина различни начина — сред които не на последно място беше и бързото щракване с пръсти към собствените ѝ телохранители Ашия, Мича и Джарвах, скрити някъде далеч от погледа му.
Между тях беше разположен сребърен сервиз за чай с чайник, над който се извиваше дим. Тя му даде знак с кимване, кхафитът напълни чашите и ги сервира.
— Поканата ви е голяма чест за мен, дамаджа — каза Абан, като отпусна в скута си ръката, с която държеше чашата. — Мога ли да попитам какъв е поводът?
— За да ти предложа защита, разбира се — каза Иневера.
Абан изглеждаше искрено изненадан, макар това, естествено, да беше преструвка.
— И откога дамаджата цени толкова клетия безчестен Абан?
— Съпругът ми те цени — каза Иневера — и ще се разгневи, ако при завръщането си те открие мъртъв. Ще постъпиш мъдро, ако приемеш помощта ми. Заровете ми казват, че без нея животът ти наистина ще бъде много кратък. Синовете ми те мразят дори повече, отколкото дамаджите, така че това е много добра сделка. И не си мисли, че Хасик е забравил кой му отряза мъжеството.