Иневера очакваше, че думите ѝ ще разтърсят кхафита. И преди го беше виждала да проявява малодушие пред лицето на страха. Но сега се намираха на масата за преговори и Абан го знаеше много добре.
„Той има сърце на страхливец — ѝ беше казал веднъж Ахман, — но стигне ли се до пазарлък, Абан може да прояви хладнокръвие, което би засрамило дори шарумите.“
Абан се усмихна и кимна.
— Така е, дамаджа. Но и за вас нещата изглеждат твърде злокобни. Колко дълго ще ви оставят на върха на седемте стъпала, без до вас да седи съпругът ви? За тях това ще е обида, която няма да бъде понесена добре.
Иневера усети как челюстите ѝ се стегнаха. Отдавна никой, с изключение на съпруга ѝ, не се беше осмелявал да ѝ говори така. Най-малкото пък кхафит. Прииска ѝ се да му счупи и другия крак.
Но въпреки дързостта му, в думите му имаше истина, затова Иневера им позволи да преминат като вятър покрай ушите ѝ.
— Което е още по-добра причина да се съюзим — каза тя. — Трябва да намерим начин да си вярваме, както ни нареди Ахман, или след не много дълго и двамата ще поемем по самотния път.
— Какво желаете от мен? — попита Абан.
— Да ми докладваш така, както докладваше на съпруга ми — каза Иневера. — Да ми носиш плановете и сметките си, преди да бъдат представени пред съвета на дамаджите.
Абан повдигна едната си вежда.
— А в замяна?
Иневера го надари с усмивка през ефирния си виолетов воал.
— Защита, както вече казах.
Абан се подсмихна.
— Простете ми, дамаджа, но аз разполагам с много повече воини от вас и те пак няма да са достатъчни да ме защитят, ако някой от дамаджите или синовете ви реши най-после да се отърве от мен.
— На моя страна е страхът — каза Иневера. — Синовете ми се страхуват от мен. Дамаджите се страхуват от мен.
— Страхуват се от вас, да — съгласи се Абан, — но дали този страх ще продължи да съществува, когато на Черепния трон се настани нечий друг задник? Абсолютната власт прави човека смел.
— Ничия власт не е абсолютна, с изключение на Еверамовата. — Иневера стисна заровете в ръката си. — При отсъствието на Ахман, аз съм неговият глас на Ала.
— Ако добавите и още три драки, ще можете да си купите кошница — каза Абан.
Това беше популярна поговорка в Красия, но въпреки това Иневера се подразни. Майка ѝ беше плетачка на кошници и въртеше успешен бизнес на пазара. Несъмнено Абан — който контролираше половината търговия в Дара на Еверам — си беше имал работа с нея, но Иневера упорито се стараеше семейството ѝ да остане анонимно, извън политиката и интригите, които властваха в нейния свят.
Дали това бяха просто думи, или прикрита заплаха? Независимо от това, дали Абан беше полезен, или не, Иневера нямаше да се поколебае да го убие, за да защити семейството си.
Отново ѝ се прииска да можеше да прониква в душите на мъжете и жените, както правеше съпругът ѝ. Плътните брезентови стени на павилиона ѝ позволяваха да вижда, макар и смътно, аурата на кхафита, но едва доловимите колебания и промени в цвета, които Ахман разчиташе със същата лекота като думите върху хартия, оставаха загадка за нея.
— Според мен скоро ще откриеш, че думата ми тежи повече, отколкото си мислиш — рече Иневера.
— Ако затвърдите положението си — съгласи се Абан. — В момента обсъждаме защо да ви помогна да го постигнете. Не всеки мъж в двора на Избавителя е пълен глупак, дамаджа. Може да се лиша от властта, която притежавах по време на управлението на Ахман, но защита и добри печалби мога да получа и ако взема страната на наследника му.
— Ще ти осигуря постоянен пост в двореца — каза Иневера. — За да можеш да надзираваш отблизо всяка сделка, която може да напълни алчните ти джобове.
— Така е по-добре — рече Абан, — но аз и без това имам шпиони в двора на Избавителя. Повече, отколкото бихте могли да изтребите.
— Не бъди толкова сигурен — отвърна Иневера. — Добре тогава. Ще ти предложа нещо, което дори ти не би могъл да откажеш.
— Нима? — Тази мисъл като че ли развесели Абан. — На пазара подобни думи ще бъдат приети като заплаха, но според мен сама ще разберете, че не се плаша толкова лесно.