— Никакви заплахи — каза Иневера и се усмихна. — Поне не с насилие. Приеми ги просто като предупреждение, в случай че нарушиш договора ни.
Абан се ухили.
— Целият съм слух. И кое според дамаджата е онова, за което копнее сърцето ми?
— Кракът ти — отвърна Иневера.
— А? — сепна се Абан.
— Мога да ти изцеря крака — рече тя. — Още сега, ако поискаш. Това е нещо съвсем просто. После можеш да хвърлиш патерицата си в огъня и да си тръгнеш с два здрави крака. — Иневера му намигна. — Макар че, доколкото познавам хитрия Абан, ти ще излезеш от тук с накуцване, както си влязъл, и ще държиш всички в неведение поне докато не откриеш някаква полза от това.
По лицето на кхафита премина сянка на съмнение.
— Щом е толкова просто, защо дама’тингите не ме излекуваха още когато се счупи? Защо лишиха Каджи от един воин, като ме оставиха сакат?
— Защото лечителството отнема най-много сила от хора — отвърна Иневера. — По онова време нямахме защитени оръжия, които да ни осигуряват неограничени доставки от кости на алагаи, за да захранваме заклинанията ни. Дори сега процесът по обработката им е изключително труден. — Тя очерта с пръст ръба на чашата си. — Преди години хвърлихме заровете за теб, за да разберем дали си струваш цената. Знаеш ли какво ни казаха те?
Абан въздъхна.
— Че не съм воин и вложението няма да се изплати.
Иневера кимна.
Абан поклати глава, разочарован, но не и изненадан.
— Наистина сте открили нещо, на което трудно ще откажа. Не отричам, че сърцето ми отдавна копнее за това.
— Значи, приемаш? — попита Иневера.
Абан си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да отговори, но вместо това го задържа в гърдите си. Миг по-късно го издиша, като тялото му видимо се спихна.
— Баща ми обичаше да казва: „Не обичай нищо толкова силно, че да не можеш да се откажеш от него на масата за преговори.“ Знам достатъчно древни легенди, за да съм наясно, че магията винаги има цена и че тази цена е дори по-висока, отколкото изглежда. Двайсет и пет години използвам патерицата. Тя е част от мен. Благодаря ви за предложението, но се боя, че трябва да ви откажа.
Восъчна бледност покри лицето на Иневера и тя не виждаше причина да я прикрива.
— Не изпитвай търпението ми, кхафите. Ако има нещо, което да искаш, го кажи.
Триумфиращата усмивка на лицето на Абан показа ясно, че това бе моментът, който бе очаквал.
— Само няколко дребни неща, дамаджа.
Иневера се подсмихна.
— Вече знам, че нищо, което е свързано с теб, не може да е дребно.
Абан леко наклони глава.
— Казвате го така, сякаш означава всичко. Първо, защитата, която ми предлагате, трябва да обхване и агентите ми.
Иневера кимна.
— Разбира се. Стига да не работят против интересите ми и да не бъдат заловени, че нарушават законите на Еверам.
— Това трябва да включва и защита от вас — продължи Абан.
— Трябва да те защитавам от самата мен? — попита Иневера.
— Ако ще работим заедно — дамаджата забеляза, че той не каза, че ще работи за нея, — тогава трябва да ми позволите да говоря откровено, без да се страхувам за живота си. Дори да става дума за неща, които не искате да чувате. Особено тогава.
Тя ще ти каже истини, които няма да искаш да чуваш, бяха предсказали веднъж заровете за майката на Иневера. Такива съветници бяха полезни. Всъщност от останалите нямаше никаква полза.
— Съгласна — рече тя, — но реша ли да действам противно на съветите ти, ти ще подкрепиш решението ми, каквото и да е то.
— Дамаджата е мъдра — отвърна Абан. — Вярвам, че няма да действа неразумно, след като съм ѝ дал отчет за разходите.
— Това ли е всичко? — попита Иневера, макар да знаеше, че не е.
Абан отново се подсмихна и пак напълни чашите им. Извади една манерка от вътрешния джоб на жилетката си и добави малко коузи към чая. Иневера знаеше, че това е тест, защото питието беше забранено от Евджаха. Затова не му обърна внимание. Тя мразеше коузито, смяташе, че то превръща мъжете в слабаци и глупаци, но хиляди нейни поданици носеха тайно мънички шишета под робите си.
Абан отпи от чашата си.
— Понякога ще имам въпроси. — Погледът му се стрелна към кесийката с хора, закачена на кръста ѝ. — Въпроси, на които заровете ви могат да отговорят.
Иневера стисна собственически кесийката.
— Алагай хора не отговарят на въпросите на мъже, кхафите.