Подчинението на останалите племена беше пълно. Само Алеверак се беше бил с Ахман и беше оцелял в двубоя. Възрастният мъж беше спечелил уважението на Ахман по време на битката и той го беше възнаградил с правото да си избере наследник, което бе отказано на останалите.
В часа на смъртта му наследникът на Алеверак получаваше правото да предизвика сина на Ахман от Маджах на двубой за контрола над племето.
Ахман сигурно вярваше, че Маджи ще стане велик воин и ще спечели, но момчето все още беше само на петнайсет години. Всеки от синовете на Алеверак би могъл да го убие с лекота.
Алеверак се поклони толкова дълбоко, че брадата му стигна на няколко сантиметра от пода. Подобна грациозност от мъж на неговата възраст беше впечатляваща. Говореше се, че той е бил най-голямото предизвикателство пред Ахман по пътя му към Черепния трон. Ахман беше откъснал ръката на дамаджия, но не беше заселил страх в сърцето му. Затова Иневера не се изненада, че магическият ѝ изблик също не бе успял да го възпре.
— Пресвета дамаджа — започна Алеверак, — моля те, приеми извиненията ми, че се усъмних в твоите думи и думите на дамаджи Ашан, изтъкнатия водач на хората на каджи и съвета на дамаджите. — Той погледна към стоящия в подножието на подиума Ашан, който му кимна. — Но още откакто постът на андраха беше създаден, човекът, който го заема, никога не е бил назначаван — продължи Алеверак. — Това противоречи на свещените ни текстове и на традициите. Онзи, който пожелае да носи диамантения тюрбан, трябва да отвърне на предизвикателствата на останалите дамаджи, предявяващи претенциите си към трона. Познавах добре сина на Хошкамин и не вярвам, че той е забравил това.
Ашан се поклони в отговор.
— Почитаемият дамаджи е прав. Шар’Дама Ка нареди да заявя без колебание претенциите си и да убия всеки, който застане на пътя ми към трона, преди някой от останалите дамаджи да се осмели да убие неговите дама синове.
Алеверак кимна, извърна се и погледна Иневера в очите. Дори той бе изгубил за миг хладнокръвието си при проявата на сила от нейна страна, но бързо бе успял да си върне контрола и сега аурата му беше спокойна и неизразителна.
— Не оспорвам думите ви, дамаджа, нито заповедта на Избавителя, но традициите трябва да се уважават, ако искате племената да приемат новия андрах.
Иневера отвори уста, за да отговори, но Ашан се обади пръв:
— Разбира се, дамаджи.
Той се поклони и се обърна към останалите дамаджи. Традицията повеляваше, че всеки един от тях може да се изправи срещу него, като се започне от водача на най-малкото племе.
Иневера искаше да попречи на това. Искаше да наложи волята си върху мъжете и да им покаже, че никой не може да ѝ противоречи. Но гордостта им нямаше да ѝ позволи да го направи. Ашан беше най-младият сред дамаджите и майстор на шарусахк. Налагаше се да му се довери така, както му се беше доверил Ахман.
Съдбата на дамаджите не я интересуваше — никой от тях не си заслужаваше главоболията. Предпочиташе да се отърве от всички тях и да остави своите сестри съпруги да поемат прекия контрол над племената чрез дама синовете на Ахман.
Единственият, който я притесняваше, беше Алеверак, но магията на хора щеше да се погрижи Маджи да спечели срещу наследниците на стария дамаджи.
— Дамаджи Кевера от шарач — извика Ашан. — Искате ли да ме предизвикате на двубой за правото да носите диамантения тюрбан?
Кевера, който все още беше коленичил с опрени на пода ръце, се надигна и погледна Ашан в очите. Дамаджият беше минал шейсетте, но все още беше доста здрав. Истински воин духовник.
— Не, дамаджи — каза Кевера. — Шарач са верни на Избавителя и ако желанието му е вие да носите диамантения тюрбан, ние няма да застанем на пътя ви.
Ашан кимна и извика следващия дамаджи, но отговорът беше същият. Мнозина от тях се бяха отпуснали доста, след като бяха получили черните тюрбани, и не можеха да се мерят с Ашан, други все още бяха верни на Ахман или поне се страхуваха от завръщането му. Всеки мъж си имаше своите основания, но когато Ашан продължи с останалите племена, никой не избра да се изправи срещу него.
Докато не дойде редът на Алеверак. Едноръкият стар духовник веднага пристъпи напред, като препречи пътя на Ашан към стъпалата на подиума, и зае поза от шарусахк. Приклекна леко, изнесъл единия си крак напред, към Ашан, а другия леко назад, с извито успоредно стъпало. Единствената му ръка беше протегната напред с дланта нагоре, а вдървените му пръсти сочеха сърцето на Ашан.