— Простете ми, дамаджи — каза той на Ашан, — но само най-силният може да седне на Черепния трон.
Ашан се поклони дълбоко и сам зае бойна стойка.
— Разбира се, дамаджи. За мен е чест да приема предизвикателството ви.
След което, без да се колебае, нападна.
Щом влезе в обхвата на Алеверак, той рязко спря, като позволи на противника си да се обърне срещу него. Ударите и ритниците му бяха невероятно бързи, но единствената ръка на Алеверак се движеше с такава скорост, че изглеждаше като две и успешно отблъскваше всички атаки. Опита се да го приклещи и да го събори на земята, но Ашан беше по-бърз и отскочи встрани.
Иневера никога не се беше интересувала особено от дама шарусахк, тъй като бе изучила по-висшата му форма, разпространена сред дама’тингите, но сега с неудоволствие трябваше да признае, че мъжете изглеждаха впечатляващо. Ако се съдеше по аурите им, със същия успех можеха и да лежат отпуснати в гореща вана.
Алеверак приклякваше и избягваше ритниците на Ашан с гъвкавостта на усойница. Завъртя се и изстреля крака си във въздуха с грациозност, която беше впечатляваща дори за дама’тинга. Ашан се опита да отскочи, но ударът в брадичката му дойде толкова неочаквано, че той политна назад, изгубил равновесие.
Иневера затаи напрегнато дъх, когато старият дамаджи посегна напред, за да се възползва от моментната несигурност на Ашан. Твърдите му като острие на копие пръсти се насочиха към гърлото на Ашан.
Той пресече удара тъкмо навреме и изви ръката на Алеверак така, че тя щеше да се счупи, ако старецът решеше да се съпротивлява. Но всъщност стана ясно, че Алеверак бе разчитал на този ход, защото се опря на силните ръце на Ашан и подскочи във въздуха, като усука краката си около врата на противника си. Ашан нямаше друг избор, освен да се отпусне и да му позволи да го хвърли на пода, ако не искаше Алеверак да му счупи врата.
Но това не беше краят. Когато се озова на земята, той вложи цялата си енергия в един удар и отблъсна оказалия се върху него Алеверак. После скочи със засилка, завъртя се и отново се намери лице в лице с дамаджия.
Алеверак вече започваше да се ядосва. Иневера виждаше тънката червена линия по повърхността на аурата му. Но той не позволи на емоциите да му повлияят. Съсредоточи цялата си енергия, вля я в движенията си и това му придаде ужасяваща сила и скорост. Размаха едната си ръка като нож, демонстрирайки изненадващи познания за слабите точки в човешкото тяло, които дама’тингите използваха в своя шарусахк. Ашан получи удар в рамото, който щеше да парализира поне за минута дясната му ръка. Период, който беше капка в големия план на Еверам, но се равняваше на цял един живот по време на битка.
Иневера започна да се чуди дали щеше да изгуби контрола си, ако Алеверак се изкачеше на трона.
Но Ашан отново я изненада, като зае стойка, подобна на Алевераковата, и съсредоточи усилията си върху защитата. Краката му танцуваха напред-назад по мраморния под, като по този начин принуждаваше Алеверак да следва ритъма му, но се въздържаше от нападения — те биха осигурили на възрастния дамаджи свободна енергия, която да насочи срещу него. Алеверак не спираше да нанася удари, но Ашан ги отбиваше всеки път, без да спира танца си. Избягваше или блокираше с лекота ритниците му с бедра, пищяли или ръце.
И продължаваше да го прави с излъчваща спокойствие аура, докато Алеверак не започна да се изморява. Изчерпаха се всичките резерви от енергия, на които разчиташе старият дамаджи, и движенията му започнаха да се забавят.
Следващия път, когато пристъпи напред, не беше достатъчно бърз, за да попречи на Ашан да стъпи върху крака му и да го прикове към пода. Алеверак замахна с ръка, но Ашан я улови за китката и я задържа във въздуха, докато нанасяше съкрушителен удар в гърдите му с вече възстановилата се дясна ръка.
Алеверак изпъшка и залитна, но Ашан не пусна ръката му и нанесе още няколко бързи удара, преди противникът му да се е възстановил, като забиваше острите кокалчета на юмруците си в раменната става на дамаджия. После подсече Алеверак с крак и го просна по гръб. Ударът в мраморния под отекна в залата.
Алеверак впи суров поглед в очите му.
— Много добре, андрахо. Довърши ме с чест и заеми мястото си на върха на стъпалата.