— От тук не се вижда нищо — каза Джаян. — Върви на доковете и разбери какво става.
Той посочи с пръст и Хасик хукна като вярно куче.
— Вие и духовниците трябва да останете тук, Шарум Ка — каза Керан. — Моля ви, позволете на Копията на Избавителя да ви ескортират до безопасно място, откъдето ще можете да…
— Там! — внезапно изпищя Асави.
Всички погледи се обърнаха към нея, а тя сочеше към един шарум, който излизаше от сградата сред пушека и объркването, спуснал нощния си воал. През рамо беше преметнал някаква чанта, черна като робата му. Воинът замръзна за миг, заедно с всички останали.
— Не стойте така! — изкрещя дама’тингата. — Спрете го или улиците ще бъдат залети с кръв!
Това накара хората да се раздвижат, но воинът беше по-бърз от тях, изблъска един дама настрани и се затича по най-лесния път за бягство.
Право към Абан.
В това имаше смисъл. Абан беше сакат дебелак, който щеше да попречи по-малко на шпионина от един шарум или дама, а само глупак би се осмелил да приближи до Невестата на Еверам. Едно силно блъсване щеше да повали Абан на земята точно пред преследвачите му.
Но макар Абан наистина да беше дебел и единият му крак да не струваше и ядронска пикня, заучената му превзетост имаше за цел да направи недъга му да изглежда много по-зле, отколкото е в действителност.
Той изпищя ужасено и прехвърли тежестта си на здравия крак, докато воинът го приближаваше. Но когато шарумът протегна ръка, за да го блъсне, Абан го сграбчи за китката и го препъна с патерицата, политайки заедно с него към земята.
Това би трябвало да сложи край на всичко, но воинът бе успял да запази контрол и се извъртя така, че се приземи върху Абан. В този момент воалът му падна и Абан успя да го огледа.
Беше млад, твърде млад, за да носи черното. Лицето му беше изцапано с кал, но въпреки това кожата му беше твърде светла за красиянец, макар и по-тъмна от тази на повечето зеленоземци. Чертите му също имаха прилика и с двете раси. Мелез? Задаваше се цяло поколение такива, но всичките, с изключение на неколцина, все още бяха в коремите на майките си, а другите бяха заети да плачат и да си вършат работите в бидото.
Докато Абан го зяпаше, мелезът се повдигна леко и заби чело между очите на кхафита. Изскочиха искри и се чу тъп удар, когато тилът му се удари в земята. Абан гледаше замаяно как Безухия се приближава, за да сграбчи воина, но мелезът отново се оказа по-бърз и изрита кха’шарума в коляното. После отскочи от Абан и побягна миг преди Безухия да се стовари върху кхафита. Двамата се претърколиха встрани и се озоваха точно на пътя на воините, които се развикаха ядосано.
Когато погледът на Абан най-после се проясни, шпионинът тичаше с пълна скорост към доковете, следван по петите от половин дузина шаруми.
За голяма изненада, начело на групата тичаше Керан, който бързо наближаваше шпионина. Пружиненият му крак невинаги беше идеален, но малцина мъже с два здрави крака можеха да се мерят с него, когато ставаше дума за бърз спринт.
Шпионинът като че ли го знаеше. Той промени посоката си и се затича към едно буре с дъждовна вода; хвърли се срещу него с цялата си тежест, като го изблъска в тяхната посока. В началото бурето се заклати бавно и още не беше паднало, когато шпионинът отново побягна, но тласкано от движението на събралата се вода, то внезапно се катурна и разливайки я по пътя, се затъркаля срещу тичащите шаруми.
Мъжете веднага се пръснаха, някои се хвърлиха встрани от пътя, други се подхлъзваха и падаха, докато се опитваха да го избегнат, а един мъж беше съборен от самото буре.
Преследването продължи единствено Керан, който се хвърли над бурето с грациозност, на която би завидяла всяка котка. Приземи се от другата му страна с предно кълбо и използва инерцията, за да скочи отново на крака и да продължи да тича. Двама воини, които се намираха малко по-нататък, се опитаха да забавят шпионина, но той хвърли по тях някакъв прах и мъжете притиснаха длани към лицата си, закрещяха и се отдалечиха, залитайки.
Докът беше задръстен с бурета, въжета, мрежи и други материали и шпионинът започна да лавира между тях, използвайки всичко, което можеше да забави преследването.
И въпреки това строевият офицер продължаваше да скъсява разстоянието. Керан беше захвърлил копието и щита си, за не му пречат, но това нямаше значение. Дори майстор по шарусахк не можеше да издържи дълго срещу него в близък бой.