Всички закотвени лодки имаха водни защити и Хасик сигурно се беше почувствал в безопасност, докато едно пипало не се уви около глезена му. Воинът вече беше изгубил копието и щита си в езерото и посегна към пояса си, за да измъкне закривената си защитена кама, но в този момент лодката се преобърна и той беше повлечен надолу.
Настъпи пълна тишина, докато всички се взираха във водата, наблюдавайки как вълничките на мястото, където бе потънал Хасик, постепенно изчезваха. Шарумите излизаха без страх срещу земните и въздушните демони. Справедливо беше да се каже, че по-скоро демоните се страхуваха от тях, отколкото обратното. Но водните демони, загадъчни кошмари, които придърпваха жертвите си надолу, за да ги удавят, ги ужасяваха.
Същото се отнасяше и до Абан, но той не можеше да се насили да пророни сълза заради съдбата на Хасик. Би предпочел мъжът да страда, но след всичко, което Хасик бе направил, за да превърне живота му в пъкъл, все пак бе хубаво, че краят бе настъпил.
Ала внезапно под водата проблесна нещо като мълния. Повтори, после потрети, след което се възцари мрак. Миг по-късно на повърхността изскочи Хасик, който жадно си поемаше дъх. Беше гол, съблякъл беше бронята си, за да не го тегли надолу, но в ръката си все още стискаше ножа. Захапа го и тромаво зацапа с ръце към дока.
— Брадата на Еверам — промърмори Джаян и всички започнаха да повтарят думите му, докато на Хасик беше хвърлено въже и той бе издърпан на дока съвсем жив.
Кожата му беше покрита с рани на местата, където се бяха захващали пипалата на демона, но те вече бяха започнали да зарастват под въздействието на извлечената при убийството магия.
Когато се изправи, единият от шарумите, помагали за издърпването му на сушата, зяпна при вида на чатала му, който беше гладък като женските, с белег и метална тръбичка на мястото, където би трябвало да се намира мъжеството му.
Хасик изръмжа, сграбчи главата на воина в мощните си ръце и я завъртя, пречупвайки с хрущене врата му. После се извърна с гръб към останалите и засъблича дрехите на мъжа, а воините го закриха с широка дъга, докато той бързо навличаше панталона и робата. Джаян изобщо не попита за убийството и съветниците му също запазиха мълчание.
— Ще се погрижа за раните на телохранителя ти — каза Асави.
Когато минаваше покрай него, Джаян я улови за ръката; в очите му проблясваше гняв.
— Хасик ще почака, докато не ни кажеш заради какво едва не умря.
Всички застинаха. Докосването на дама’тингата означаваше смърт. Тя можеше да изиска ръката му да бъде отрязана или да бъде убит, а евджахският закон изискваше изпълнение на присъдата.
Но Джаян беше Шарум Ка, първороден син на Избавителя, и вероятен следващ вожд на Красия. Абан се чудеше дали изобщо някой щеше да се осмели да вземе страната на дама’тингата, камо ли да изпълни присъдата, ако тя я произнесеше.
Асави очевидно също бе наясно с това и следеше с поглед реакцията на свидетелите. Ако поискаше наказание и то бъдеше отказано, това щеше силно да отслаби влиянието ѝ върху съветниците на Джаян. Кхеват и останалите дамати се дразнеха от новата роля на дама’тингите след изпълнението на Иневера в тронната зала.
Вместо това тя посегна със свободната си ръка, сякаш за да потупа Джаян по рамото, но Абан можеше да съзре джебчия, който се намираше през три сергии от неговата на пазара, и видя как тя внезапно натисна с кокалчето на пръста си.
Ръката на Джаян изведнъж се отпусна, сякаш сам беше решил да я свали, но очите му говореха друго.
— Шарум Ка има право да се тревожи — каза Асави със спокоен глас, — но тези неща са предназначени само за залата на съвета, а не за доковете.
— Нямам зала на съвета! — сопна ѝ се Джаян. — Водната вещица я подпали.
Абан се поклони.
— И други сгради бяха завзети от верните ви кай шаруми; някои от тях имат изглед към доковете и са на безопасно разстояние. Ще ви направя списък, от който да си изберете, и ще се погрижа за възнаграждението на лейтенанта ви, докато преместваме имуществото ви. Междувременно наблизо разполагам със склад с богато обзаведена стая, където можете да отдъхнете, докато подготвим всичко.
Джаян се размърда смутено и погледна през рамо, но после просто изсумтя.
— Предложението ти е приемливо, кхафите. Води ме.
Когато пристигнаха в склада, Джаян вече се потеше и беше пребледнял от болка. Той се свлече върху възглавниците и пое чашата чай с едната си ръка, докато другата висеше безжизнено до тялото му. Кхеват и останалите се престориха, че не забелязват, но всички усещаха, че нещо не е наред.