В ъгъла на стаята се появи сияние; Асави вливаше магия в Хасик, довършвайки изцеляването, започнало с убийството. Той прошепна някаква молба, но Асави поклати тъжно глава, стрелвайки с поглед чатала му. Хасик хвърли към Абан изпълнен с омраза поглед и кхафитът му позволи да види само сянката на усмивката му.
— Иска ли Шарум Ка да се погрижа за ръката му? — попита Асави.
Останалите мъже я погледнаха смутено, после се извърнаха към пребледнелия, потящ се Джаян. Всички знаеха какво ще последва. Асави не можа да си вземе дължимото пред хората, така че щеше да го получи в троен размер зад завесата.
— Ако д-дама’тингата желае — успя да процеди Джаян през стиснатите си зъби.
— Ако предпочитате, бих могла да я оставя засега — рече Невестата. — Има време да я спася, ако действам бързо. Ако ли не, ще изсъхне и ще умре.
Здравото око на Джаян се изцъкли и той започна да трепери.
— Невестите на Еверам не се нуждаят от духовници или воини, за да наказват онези, които ги докосват с ръце, сине на Ахман — каза Асави. — Нашият благословен Съпруг ни е дал достатъчно сила, за да се погрижим сами за своята защита. Няма да е зле да запомните този урок.
Тя огледа стаята, отвръщайки смело на погледите на мъжете, дори на Кхеват.
— Запомнете го всички.
Това бяха смели думи за жена и мнозина от мъжете — особено Кхеват — настръхнаха, но никой не прояви глупостта да ѝ се противопостави. Тя помълча за миг, след което кимна, отиде до Джаян и му помогна да извади ръката си от робата. Мястото, където го беше ударила дама’тингата, беше почерняло и рамото се беше подуло. Тя внимателно повдигна ръката, изпъна я и я обърна с дланта нагоре, докато разтривките ѝ постепенно я връщаха към живота. Скоро Джаян отново можеше да мърда пръсти, а не след дълго ги сви в юмрук.
— Ръката ви ще се възстанови напълно след няколко дни — каза тя.
— Дни ли?
Асави сви рамене.
— Убийте алагай и магията ще ускори изцелението.
— Ти изцели Хасик за миг! — притисна я Джаян.
— Хасик не е вдигал ръка срещу мен — отбеляза Асави.
— Добре, добре! — каза навъсено Джаян и притисна болната си ръка към тялото. — Сега ще ни кажеш ли какво беше това на доковете?
— Враговете ви се събират и кроят планове — каза Асави. — Заровете отдавна го бяха предсказали.
— Всеки глупак може да се досети — сопна ѝ се Джаян.
— Освен това заровете ми казаха, че трябва спра крадеца, вонящ на демонски корен, или ще умрат хиляди — рече Асави.
— Демонски корен?
— Лечителска билка на дама’тингите — отвърна Асави. — На север я наричат свинекорен.
— Защо не ни каза по-рано? — попита я настоятелно Кхеват. — Можехме да накараме стражите да душат всеки, който влиза в двореца на Шарум Ка.
— Заровете не казаха нищо за двореца — отвърна Асави, — нито за Шарум Ка. Крадецът можеше да е всеки, навсякъде. Заровете предсказаха, че ще се срещнем, когато усетя миризмата му, и какво трябва да направя. Ако бях казала на някого, съдбата можеше да се промени и крадецът да избяга и от мен.
— Той избяга — отбеляза Кхеват. — С всичката ти прехвалена хора магия не можа да спреш един обикновен крадец?
— Това не беше обикновен крадец, дама — каза Абан, покланяйки се. — Успяваше да се измъкне от дал’шарумите с такава лекота, сякаш те газеха из дълбоки пясъци, и издържа десет секунди срещу най-великия ни жив строеви офицер. И е безстрашен, успя да избяга, заобиколен от водни демони. И нека не забравяме, че беше накарал „Воплите на шарума“ да стреля срещу двореца за отвличане на вниманието.
— Но каква е била целта му? — попита замислено Керан.
— Няма как да знаем със сигурност — отвърна Абан. — В горящия дворец изгубихме само няколко живота, но сградата е унищожена. Не можем да кажем само кои документи липсват, но е лесно да се досетим.
— Броят на войниците — каза Керан. — Керваните с доставки. Картите ни. Плановете ни.
Абан се поклони на Джаян.
— Имаме копия, Шарум Ка. Нищо не е изгубено. Но трябва да предположим, че враговете ни вече знаят всичко.
Асави коленичи на пода, привличайки вниманието на събралите се. Докато разговаряха, дама’тингата спокойно бе разстлала гадателската си кърпа. Сега извади своите хора, които озариха всички със зловещото си сияние.