Ала битката продължаваше. Самент не се отдалечаваше от Тамос и двамата лордове изпъкваха със сияйните си брони. Самент отби с щита си копие, запратено срещу Тамос. Тамос прободе мъжа, след което сграбчи тялото на шарума и го запрати срещу вражески кон. Самент беше готов и прониза с копието си гърлото на приближаващото животно.
Двамата като че ли доминираха на бойното поле, но от мястото си Брайър можеше да види как постепенно ги отделяха от другарите им, обграждайки ги в кръг.
Момчето знаеше, че трябва да бяга. Трябва да се измъкне в нощта и да отнесе новината за загубата на хълма и писмото до Лийша Пейпър.
Но не можеше да се насили да го направи. Спусна шарумския си воал и започна да скача от камък на камък, приближавайки се до бойното поле.
Тамос и Самент си пробиха с бой път до кръга и внезапно се озоваха на празно място. Дал’шарумите бяха обградили терена.
В средата на кръга стоеше красиянският водач Джаян, отличаващ се с белия си воал и тюрбан.
— Добре се би, зеленоземецо — каза той, вдигайки копието си. — Да изпробваме ли куража ти срещу истински враг?
Абан свали далекогледа си — още един подарък от дамаджата. Защитниците му бяха разглобили уреда и бяха изучили дизайна му, защитите и парчето демонска кост, която го захранваше. Не им отне много време да направят и други и сега всичките му корабни капитани, включително Керан, имаха по един.
Уредът му позволяваше да вижда в светлината на Еверам — зеленоземците го наричаха защитено зрение. С негова помощ можеше да вижда вражеските кораби така, сякаш се намираха точно пред него посред бял ден, като всеки човек на борда сияеше, а защитите по корпусите им грееха като изписани с огън.
Водата беше тъмна, цялата ѝ магия се извличаше от корабните защити, но под повърхността ѝ Абан можеше да види сиянието на демоните, привлечени от суматохата. Те кръжаха отдолу, образувайки водовъртежи, и дебнеха за някоя пролука сред защитите, през която да издърпат целия кораб в прегръдката на Ний.
Вражеските стрелци вземаха много жертви на доковете и брега. Демоноогънят се беше прехвърлил навътре в сушата — чините не искаха да унищожават доковете. Стрелците им пълнеха кошниците на прашките с камъни с размерите на човешки юмрук и ги изстрелваха срещу крепостите, воините и машините. Скорпионите добавяха точните си удари към хаоса, поваляйки стрелци и кай веднага щом се покажеха от укритията си.
И към всичко това се прибавяше изпепеляващият огън откъм Възвишението на Колан.
— Няма да издържат — каза Кхеват, сочейки към малките бързоходни лодки, движещи се зад баража, които можеше да бъдат забелязани само в светлината на защитите и пожарите. — Чините ще ги смажат, щом стоварят войниците си на сушата.
— Ако ги стоварят, почитаеми дама — каза Абан.
До тях се появи Асави и погледна към езерото. Абан се престори, че наглася лещите си, и я погледна за миг през тях. Както беше очаквал, бижутата ѝ сияеха ярко от магията в тях, особено защитените монети над веждите ѝ. Несъмнено тя виждаше в тъмното също толкова добре, колкото и той.
— Остави войната на истинските мъже, кхафите — каза Кхеват. — Изучавал съм завоеванията на Каджи още преди баща ти да започне да носи бидо. Дал’шарумите не могат да направят нищо, за да попречат на чините да стоварят войниците си на сушата. Ще трябва да ги победят там.
Абан се отказа да спори и насочи лещите си на юг, като най-после успя да открие онова, което търсеше. Малката му флотилия, която се приближаваше бързо откъм укритието си, едва се виждаше в тъмната вода и оставаше незабелязана от противника.
Главният кораб беше „Копието на Еверам“, командван от строеви офицер Керан и с екипаж, съставен изцяло от Стотицата на Абан; това беше бърза галера с по двайсет гребла от двете страни и квадратни платна, които почти винаги улавяха вятъра. Но черните платна бяха свити и корабът летеше като стрела към вражеската флота, тласкан напред единствено от греблата. На носа и кърмата нямаше прашки, само специално конструирани скорпиони и много, много мъже.
Следваха я още два кораба и двайсетина по-малки съда — на тях не бяха монтирани нито прашки, нито скорпиони; бяха претъпкани с шаруми.