Абан извади втори защитен далекоглед, от неговите евтини копия, който обаче вършеше достатъчно добра работа. Искаше старият му учител да види това.
— Прав сте, дама, да не смятате дал’шарумите за способни да спрат врага. Наблюдавайте сега как моите кха’шаруми правят онова, което те не могат.
Кхеват изглеждаше изпълнен със съмнения, но насочи далекогледа към посоченото от Абан място.
— Нашите пленени кораби. И какво? Шепа лодки не могат да потопят цяла флотилия.
— Да ги потопят? — Абан изцъка с език. — Каква е ползата от това? Ако искаме да спечелим тази война, дама, вражеската флота трябва да стане наша.
Миг по-късно корабът на Керан навлезе в обхвата на голяма лактънска галера, елегантен съд с големи триъгълни платна и широка палуба, запълнена с оръжия от двете страни.
Красиянците изстреляха големи жила с шипове, които се забиха в корпуса на вражеския съд. Изопнатите въжета бяха прикрепени към масивни макари; мускулести роби чини завъртяха ръчките им, придърпвайки двата кораба един към друг.
Преди лактънците да се усетят какво става, ловките кха’шарумски наблюдатели вече тичаха по изопнатите въжета с бързината, с която ний’шарумите тичаха по стените в Лабиринта. Те не носеха щитове, но бяха привързали по дузина метателни копия към гърбовете си и когато между двата кораба бяха спуснати дъските, най-големите опасности вече бяха елиминирани.
За няколко минути воините на Абан прочистиха палубата. Той съзря сред тях Керан, който се забелязваше лесно заради изкуствения му крак. Офицерът убиваше с деловитост, която би уплашила Абан, ако не виждаше аурата му. Кхафитът не можеше да разчита сърцата както Ахман или дамаджата, но около мъжа сияеше гордостта от победата.
„Видя ли, офицер? — помисли си Абан. — Върнах ти всичко, което загуби.“
Когато палубата беше прочистена и корабът падна изцяло в ръцете на Стотицата, на борда бяха стоварени мендингите, които се затичаха, за да поемат чинските оръжия. Оставиха минимален екипаж и Керан скочи обратно на борда на „Копието на Еверам“, докато режеха въжетата, свързващи двата кораба.
Лактънските кораби в езерото постепенно биваха превземани от шарумите, които тихомълком бяха докарани с гребните съдове. Зеленоземците може и да имаха предимство при обстрелването от разстояние, но в близкия бой никой на света не можеше да се мери с шарумите от Красия. Джаян беше дал на Керан хора и строевият офицер ги беше гонил безмилостно нагоре-надолу по клатещите се корабни палуби, докато мъжете не свикнаха с нестабилните подове.
Самият Керан превзе четири плавателни съда, а другите от флотилията му още шестнайсет, преди разтревожените викове да достигнат до останалите кораби.
Едва тогава мендингите откриха огън, целейки се във вражеските кораби, които бяха стигнали до доковете. Докато лактънските войници слизаха на брега, мендингите засипаха зеленоземците със собствения им демоноогън. Чинските воини пищяха и горяха, а пиратите на Абан подхващаха следващите кораби, които чакаха да бъдат разтоварени. Хвърляха тежки вериги, които късаха платната и чупеха греблата, оставяйки корабите мъртви във водата.
Лактънските капитани, които все още превишаваха по брой пиратите, насочиха огъня към новия враг, но мендингските стрелци пуснаха горящи стрели, които подпалваха платната им и повреждаха палубите им, докато чинските стрелци се опитваха да пренастроят оръжията си.
Появи се „Воплите на шарума“; пъргавият кораб заобиколи останалите и започна да обстрелва врага. Скоро предимството на изненадата беше изгубено и силите започнаха да се изравняват. Но за разлика от зеленоземците, шарумите бяха готови да умрат. Щом повредяха корабите им, те не се колебаеха да ги забият във вражеските съдове, да прескочат през отвора и да започнат близък бой.
И въпреки това изглеждаше, че битката във водата щеше да бъде изгубена, а лактънците щяха да избягат обратно в крепостта си. Керан можеше да използва още един номер, но офицерът упорито се беше противопоставял и дори Абан се беше съгласил, че отчаяният ход може повече да навреди, отколкото да помогне.
Джаян вдигна воала си.
— Аз съм Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, първороден син на Шар’Дама Ка и дамаджата, Шарум Ка на цяла Красия. — Той кимна отсечено от седлото си. — Мога ли да видя лицето ти и да науча името ти, чине, преди да те изпратя пред Еверам, за да бъдеш съден?