— За мен? — изненада се Кхеват.
— И за Шарум Ка, и дори за Керан, който щеше да откаже да изпълни заповедта ми, ако не се беше заклел да ми се подчинява. Всички вие можете да се изправите пред Създателя без тежест на душата. Кхафитът без душа ви спести тази отговорност. Нека Еверам ме съди, когато най-после докуцукам до края на самотния път.
Кхеват го гледа дълго време и Абан се зачуди колко ли скоро ще застане пред Създателя. Но после даматът се обърна към Асави с въпрос в очите.
Дама’тингата се обърна към кхафита и той се сви под погледа ѝ.
Най-после Асави кимна.
— Право дума кхафитът. Той вече е обречен да стои пред портите на Рая, докато Еверам се смили и му дари нов живот. Това е иневера.
Кхеват изсумтя, отиде до прозореца и допря длан до стъклото, докато гледаше горящите кораби.
— Тези мъже не са ни братя — съгласи се най-после той. — Не ние ги накарахме да нападнат през нощта. Иневера.
Абан изпусна дъха си, който така и не бе осъзнал, че е задържал.
Глава 27
Дама в нощта
334 г. СЗ, Зима
— Казваха, че съм прокълната от Еверам, щом съм родила три дъщери след Ахман — каза Кадживах на тълпата, махвайки с ръка към Имисандра, Хошвах и Хания.
Светата майка беше облечена с обикновена черна роба. Носеше белия воал на кай’тинга, но за разлика от другите жени от рода на Ахман, Кадживах бе започнала да слага и бяла кърпа за главата.
На Иневера, която наблюдаваше, облегната на парапета на разкошния балкон, докато Светата майка даваше благословията си за Пиршеството на Новолунието, ѝ се прииска да е някъде другаде. Беше слушала тая тъпа жена да произнася все същата реч хиляди пъти.
— Но винаги съм казвала, че Еверам ме е благословил със син, който е толкова велик, че не се нуждае от други братя!
Тълпата нададе одобрителен рев, воините затропаха с крака и започнаха да удрят копия о щитовете си, докато жените им пляскаха с ръце, а децата викаха радостно.
— Благодарим на Еверам за това пиршество, за богатата трапеза, каквато малцина познаваха, преди Ахман да ни изведе от Пустинното копие и да ни поведе към зелените земи — продължи Кадживах. — Но искам да благодаря и на жените, които положиха огромни усилия, за да приготвят всичката тази храна. — Нови ръкопляскания. — Ценим високо шарум’тингите, които се изправят безстрашно в нощта, но има и други начини да почетеш Създателя. Съпругите и дъщерите, които се грижат стомасите на нашите мъже да са винаги пълни, къщите им чисти, легълцата пълни с деца. Днес почитаме мъжете, които ни защитават от алагаите, но също така и жените, които са ги родили и откърмили, които са ги научили на чест, дълг и любов към семейството. Жени, които са смирени и покорни пред Еверам, но създават основата, на която разчитат нашите бойци.
Одобрителните викове се засилиха, като жените изразяваха своята любов и преданост. Иневера видя не една жена да рони искрени сълзи и не можеше да повярва на очите си.
— Твърде много от нас забравиха кои сме ние и откъде идваме, свалиха воалите си и се премениха в нескромните облекла на севернячките. Някои се осмелиха да облекат ярки цветове, сякаш са самата дамаджа!
Кадживах посочи с жест Иневера и от тълпата се разнесоха освирквания и съскания. Иневера знаеше, че те са насочени към нескромните жени, но настръхна, когато чу съсканията след името си.
— Дамаджата постъпи мъдро, като повери тази задача на Светата майка — каза Ашан. — Хората я обичат.
Иневера не беше съвсем сигурна. Идеята да помоли Кадживах да организира пиршеството ѝ се беше сторила добра. Така щеше да ангажира жената и да я държи далеч от пътя си. Но някак си тъпата жена беше успяла да спечели сърцата на хората със своя простонароден говор и консервативните си ценности. За техния народ беше настъпило време за промяна. Ако искаха да спечелят Шарак Слънце, не можеха да продължат да живеят изолирано, както през вековете в Пустинното копие.
Кадживах нямаше никакво намерение да млъква, а се разгорещяваше все повече като дама, който е хванал шаруми със зарове и коузи. Ако не ѝ попречеха, тази празноглава жена можеше да говори в продължение на часове.
Иневера се изправи и тълпата веднага се умълча; жените паднаха на колене и опряха чела в пода, а мъжете, от дамаджите до шарумите, се поклониха ниско.
Някога това я успокояваше. Напомняше ѝ за властта и божествения ѝ статус. Но власт имаше и в насочването на ликуванията на тълпата. Твърде много може би за обикновена жена като Кадживах.