Иневера я погледна безизразно.
— И започни да се обличаш малко по-скромно.
Единствено ъгълчетата на устните ѝ потрепнаха в усмивка, но Иневера не можеше да я сбърка.
Ашия наблюдаваше безстрастно как Асъм поряза ръката си, изцеждайки кръв върху заровете на Мелан.
Съпругът ѝ го правеше често, откакто пристигнаха новините за предстоящото нападение над Пристан. Ръцете му бяха увити в превръзки.
Асъм и Асукаджи продължаваха да наблюдават очаровани процеса. Израснала в двореца на дама’тингите, Ашия беше гледала ритуала безброй пъти, но дори тя не можеше да отмести поглед от заровете. В алагай хора се криеше красота и загадъчност. Когато Мелан хвърли заровете, тя ги проследи с поглед, затаила дъх в очакване на онзи деликатен момент, в който те щяха да се отклонят от естествената си траектория, побутнати от ръката на Еверам.
В сърцето си знаеше, че силата идва от костите и защитите, но Ашия не вярваше, че някой друг, освен Невестите на Еверам, може да призове ръката му. За всички останали те бяха просто зарове.
Но въпреки силата и близостта им до Еверам, Ашия не ламтеше за белите роби и кръвта на дама. Тя също усещаше докосването на Еверам. То пулсираше в нея, докато убиваше алагаи. Не магията, защото тя създаваше свое собствено усещане. Почувства го още първата нощ, когато уби с незащитено копие. Изпълниха я чувство за правилност, абсолютно спокойствие и увереност, че тя е свършила Неговото дело. Това беше целта на живота ѝ. Дарът на шарумската кръв.
Мелан вдигна глава и забуленото ѝ лице засия в червено под защитената светлина.
— Тази вечер. Разклонението ще дойде сега или няма да дойде никога. Когато Джаян се върне, той ще дойде за Черепния трон. Ако не действаш тази вечер, той ще го заеме.
За миг Ашия изгуби центъра си, връхлетяна от спомен.
— Позволи му да те победи — каза ѝ дамаджата.
— А? — изненада се Ашия.
Тъкмо беше повишена в шарум’тинга и заедно със сестрите си по копие щеше да бъде изпратена за пръв път при младия Шарум Ка.
Иневера беше взела младите жени за свои телохранителки, но те си оставаха шаруми и подчинени на Джаян. Онази вечер щеше да ги „оцени“, за да определи доколко са годни и да реши къде ще ги разположи в Алагай’шарак.
— Джаян е горд — каза Иневера. — Той ще поиска да ти се наложи пред твоите сестри, да се убеди, че не представляваш заплаха за него. Ще те предизвика на двубой под предлог, че иска да оцени уменията ти в шарусахк, но битката ще бъде съвсем истинска.
— И вие искате да… изгубя?
Невъзможно. Немислимо. Колко години беше принуждавана да се прави на слаба — свитичката невеста на пуш’тинга Асъм? Дамаджата ѝ беше обещала, че това ще се промени, щом получи копието си.
— Нареждам ти да изгубиш — каза Иневера с остър тон. — Покажи му куража си. Спечели уважението му. И после изгуби двубоя. Ако не го направиш, той ще те убие.
Ашия преглътна и кимна.
— Ами ако аз го убия?
— Той е първородният син на Избавителя — каза Иневера. — Ако го убиеш, всеки шарум и дама в Красия ще поиска главата ти и Шар’Дама Ка няма да ги възпре.
Тя не каза нищо за своето участие в това, но Джаян беше и неин първороден син. Ашия знаеше, че най-големият син на Иневера я дразнеше, но тя го обичаше.
— Знам, че тази заповед наранява шарумското ти сърце — каза Иневера. — Но я дадох от любов. Аз съм дамаджата. Твоята гордост, твоят живот ми принадлежат. — Тя нежно положи ръка на рамото на Ашия. — Ценя първата по-малко от втория. Еверам има план за теб и той не е да умреш заради крехкото его на някакъв мъж.
Ашия кимна и коленичи, отърсвайки ръката ѝ от рамото си, опря длани в пода и притисна челото си между тях.
— Както нареди дамаджата.
Нямаше много свидетели. Джаян знаеше, че шарум’тингите се ползват с благоразположението на баща му, и не искаше да ги унижава публично. Бяха само тя и Шанвах, Джаян, Джурим и Хасик. Бащата на Шанвах, Шанджат, пръв сред кай’шарумите, също трябваше да бъде тук. Отсъствието му правеше впечатление.
Шарум Ка и двама елитни Копия на Избавителя. Дори двете с Шанвах да успееха да ги убият, преди да вдигнат тревога — в което тя изобщо не беше сигурна — десетки воини ги бяха видели да влизат в приемната. Нямаше да успеят да избягат задълго.
Джаян се ухили, когато двете жени опряха длани в пода пред него.