Джаян я преобърна по корем, затискайки я с тяло, сграбчи изотзад яката на робата ѝ и я усука около ръката си с намерението да спре достъпа на кръв и въздух до главата ѝ, както тя бе постъпила с него.
Възнамеряваше ли да я убие? Ашия не знаеше. Ако беше стигнала твърде далеч, унижавайки го повече от разумното, той нямаше да се поколебае. Джаян беше първородният син на Избавителя и ако я убиеше, щеше да получи единствено намръщен поглед от баща си и подкрепата на всички останали.
Дори сега тя можеше да се обърне. Дори сега, докато пред очите ѝ причерняваше, тя можеше да удари по едно от енергийните средоточия на лакътя му и да си поеме дъх, докато ръката му се отпускаше.
Остави го да те победи.
Ашия искаше единствено да покаже на Джаян и всички мъже, че е по-добра от тях, но не на това беше научена.
Битката е измама — учеше Енкидо. — Истинският воин изчаква благоприятния момент.
Тя протегна ръка към лакътя на Джаян, докато зрителното ѝ поле се сви до тъмен тунел, а светлинката в края му щеше да угасне всеки момент. Но вместо да нанесе удар по енергийното средоточие, тя плесна леко два пъти по пода.
Знак, че се предава.
Джаян изсумтя и отпусна хватката си. Ашия пое глътка въздух, по-сладка от всички, с изключение на първата, която ѝ бе позволил Енкидо преди толкова много години.
Но макар да изглеждаше, че е приел подчинението ѝ, Джаян не я пусна, а продължи да я притиска към пода и приближи устни до ухото ѝ.
— Би се добре, братовчедке, но въпреки това си просто жена.
Ашия стисна зъби и не каза нищо.
— Колко дълго? — продължи Джаян, намествайки се върху тялото ѝ. — Колко дълго моят брат пуш’тинг не се е отнасял с теб като с жена? Мисля, че го е правил само веднъж. — Той притисна бедра към задника ѝ и Ашия усети ерекцията му. — Когато си готова да получиш истински мъж, ела при мен.
— Джаян не бива да заема трона — каза Ашия. — Трябва да убие баща ми, за да го получи, и няма да управлява мъдро.
Асъм кимна.
— Помогни ми да го спра.
— Как? — попита Ашия. — Ако тази нощ е постигнал победа, не можем да променим нищо, дори и да искаме. А аз няма да ти помогна да откраднеш трона в негово отсъствие. Дамаджата каза своята дума. Шар’Дама Ка ще се върне.
— Заровете казаха, че може да се върне, момиче. А не ще.
— Аз имам вяра — рече Ашия.
— Аз също — съгласи се Асъм. — Не те моля да ми помогнеш да завзема трона, дживах. Само да ми помогнеш да спечеля слава, която да се мери с тази на брат ми, за да може андрахът да отхвърли претенциите му и да остане на власт до завръщането на Шар’Дама Ка.
— Как? — повтори Ашия.
— Сега е Новолуние — отвърна Асъм. — Тази вечер ще изляза навън с моите новопосветени братя дамати и ще се бия срещу алагаите.
— Това е забранено — каза Ашия.
— Трябва да го направя. Чу дама’тингата. Нито дамаджата, нито андрахът могат да попречат на Джаян да седне на трона. Само аз мога да го направя, и то само тази вечер. Утре вече ще е късно. Правя го, защото трябва — додаде Асъм. — За доброто на Красия. За доброто на света. Но се страхувам. — Той ѝ протегна ръката си. — Несъмнено си се чувствала по същия начин в онази първа нощ, докато дамаджата ти нареди да нарушиш евджахския закон и да заявиш рожденото си право да бъдеш шарум. Умолявам те, ако някога си ми била истинска съпруга, застани до мен.
Ашия се поколеба, после пое ръката му.
— Ще застана до теб, съпруже. С гордост.
Когато Иневера влезе в покоите си, Ашия наблюдаваше дамаджата от сенките. Тя остана нащрек и за най-малката опасност за господарката ѝ, но мислите ѝ се рееха в главата ѝ. Неин дълг бе да служи на дамаджата във всичко, но Асъм ѝ беше съпруг и син на Избавителя.
На кого принадлежеше верността ѝ? На Еверам, разбира се, но как би могла тя, която дори не заслужаваше вниманието му, да оценява Неговия план? Не беше ли това работа на дамаджата? Трябваше да я уведоми за плана на Асъм — веднага — и да остави Иневера да прецени.
Но се колебаеше. Може и да не знаеше какъв е планът Му, но гласът на Еверам в сърцето ѝ беше силен и ясен. Шарак Ка наближаваше и в нея нямаше място за онези, които не бяха бойци. Асъм имаше дух на воин, обучение на воин, но на него също му забраняваха да използва уменията си, дори когато силите на Ний се събираха.