Избавителят беше разрешил на кхафитите да се бият, на жените дори. Защо не и на духовниците? Трябваше ли страхливостта на старите да диктува живота на младите, докато алагаите разкъсваха на парчета Дара на Еверам?
Убиеше ли Асъм алагай, повече нямаше спиране. Той беше синът дама на Шар’Дама Ка и дамаджата и славата му щеше да е безгранична. Дори дамаджата нямаше да може да го спре.
Но плановете му можеха да бъдат осуетени до настъпването на този момент, което щеше да струва на Еверам много воини и на Черепния трон щеше да се възкачи едно недостойно момче.
Внезапно Иневера спря и погледна право в Ашия, сякаш сенките, в които се беше притаила тя, изобщо не съществуваха. Ашия замръзна. Тя знаеше, че не може да се скрие от господарката си, но винаги се изнервяше, когато дамаджата поглеждаше право в нея, когато се беше прикрила.
— Добре ли си, дете?
— Няма нищо, дамаджа — отвърна Ашия, която бързо намери центъра си и прогони всичките си страхове и съмнения.
Но Иневера се взря в нея с присвити очи и божественият ѝ Взор разсъблече центъра на Ашия с лекотата, с която се бели лук.
— Предстоящата нощ те притеснява.
Ашия преглътна буцата на гърлото си и кимна.
— Новолуние е, господарке.
— Алагай Ка се опитва да ни излъже да отслабим защитите си, като не се появява — съгласи се дамаджата. — Ти и сестрите ти трябва да бъдете изключително бдителни и бързо да ми съобщите, ако забележите нещо необичайно.
— Ще го направим, дамаджа — отвърна Ашия. — Заклевам се в любовта ми към Еверам и в надеждата си да попадна в Рая.
Иневера продължи да я разглежда внимателно и единственото, което ѝ оставаше, беше да се държи за центъра си. Най-после дамаджата кимна.
— Върни се в стаята си и прекарай оставащите часове със сина си.
Ашия се поклони.
— Да, господарке. Благодаря, господарке.
Ашия притискаше малкия Каджи към гърдите си, докато наблюдаваше как Асъм и Асукаджи се приготвят за наближаващата нощ.
Самата тя се подготви бързо и ефективно благодарение на продължавалите години наред тренировки. Оръжията и бронята ѝ бяха намаслени и подредени. Макар че в частните си покои тя носеше обикновена копринена роба, можеше за секунди да навлече бронята и да бъде готова за бой.
Но братът и съпругът ѝ крачеха напред-назад и се кипреха като жени. Ръцете им бяха плътно увити в бяла коприна, с оставени открити само кокалчетата. Асъм беше изрисувал бойни защити върху ноктите на показалеца и палеца на Асукаджи и беше положил прозрачен лак върху тях, за да ги втвърди и защити.
Асукаджи стисна юмруци и направи поредица шарукин с прецизността на майстор, раздвижвайки пръстите си в различни комбинации от защити.
— Опитай със среброто — каза Асъм.
Асукаджи кимна, отиде до лакираното дървено сандъче върху тоалетната масичка. Вътре имаше две парчета лакирано защитено сребро, оформено така, че да може да се нахлузва върху пръстите. Така не само предпазваше кокалчетата му, но и даваше на брат ѝ юмруци, които щяха да се стоварват върху алагаите като гръмотевици.
Асукаджи отново се захвана с шарукин, извършвайки движения, чрез които щеше да извлече максимума от новите си оръжия.
— Сега това — каза Асъм, като грабна жезъла камшик от стойката и му го подхвърли.
Жезълът камшик беше великолепно оръжие — дълга шест фута гъвкава пръчка, върху която бяха резбовани мощни защити, а от двете страни имаше тапи от защитено сребро. Асукаджи го улови и го завъртя, вписвайки го в своя шарукин. Жезълът се въртеше по-бързо, отколкото простото око можеше да проследи, и в ръцете на майстор гъвкавото дърво можеше да се огъва и да нанася удари около защитите, които биха отблъснали обикновено оръжие.
Ашия погледна към Асъм, който носеше само своята алагайска опашка, оръжието на даматите. Зъбците ѝ сигурно бяха защитени, но тя изглеждаше незначителна пред безбройните оръжия, които брат ѝ се канеше да вземе в нощта.
— Ами ти, съпруже? — попита Ашия. — Дори не си изрисувал ноктите си. Кое от оръжията на даматите ще вземеш за Алагай’шарак?
Асъм измъкна камшика от колана си и го окачи на кукичката на стената.
— Никое. Тази нощ ще се бия така, както се би ти в нощта, когато шарум’тингите се разкриха.
Ашия прикри изненадата си.
— Ще се биеш с копие и щит, като почитаемия ти баща?