Асъм поклати глава.
— Копието е забранено на даматите, а щитът само ще ме забави, когато трябва да действам бързо.
Ашия го погледна и постепенно започна да разбира.
— Съпруже, нали не искаш да кажеш, че ще се биеш само с шарусахк?
— Баща ми го направи, когато беше просто кай — отвърна Асъм.
Ашия знаеше историята. Една от първите легенди при възхода на Шар’Дама Ка.
— Но почитаемият ти баща е прекарал няколко години в Лабиринта, а самият той е казвал, че това е била последната му възможност. Да излезеш невъоръжен при Новолуние, е…
— Лудост — съгласи се Асукаджи, но Асъм го изгледа гневно и той наведе очи.
— Всеки може да убива алагаи с оръжие — каза Асъм. — Моите братя шаруми го правят всяка нощ. Няма да е достатъчно, ако искам да спечеля слава, която да се мери в братовата ми. — Той сви в юмрук едната от бинтованите си ръце. — Еверам или ще пожелае да спечеля, или няма.
Те излязоха в нощта, увити в черни наметала — Асукаджи и синовете дамати на Избавителя. Само Асъм носеше безстрашно бялата си роба. Шарумите го гледаха намръщено, помнейки забраната на Шар’Дама Ка, че духовниците не може да излизат в нощта. Но разпознаха Асъм, кръв от кръвта на самия Избавител, и никой не посмя да му попречи.
Близо до града нямаше алагаи, защото ги отблъскваха стените, защитените постове и редовните патрули. Трябваше да се отдалечат доста, преди до ушите им да достигнат звуците на битка. Най-после видяха Хошкамин, по-малкия брат на Асъм, който носеше тюрбана на Шарум Ка, докато командваше избиването на полски демони в широката равнина.
Хошкамин ги погледна изненадано.
— Не трябва да излизаш в нощта, братко! Забранено е!
Асъм се изправи пред него, строен пред мускулестото тяло на Хошкамин; облечен само в коприна, пред най-добрата броня на Хошкамин; без оръжия, докато Хошкамин беше въоръжен с копие и щит от защитено стъкло.
И въпреки това Ашия веднага осъзна, че Асъм има надмощие. Разликата между двамата беше само две години, но това беше много за мъжете, които още не бяха навършили двайсет. Асъм се наведе напред и Хошкамин отстъпи крачка назад.
— Избавителя го няма, за да ме спре — каза тихо Асъм. — Нито по-големият ни брат е тук. — Усмивката му беше опасна, хищническа. — Ти ще опиташ ли?
Не повиши глас, нито направи някакъв заплашителен жест, но Хошкамин видимо пребледня. Той погледна към хората си, като несъмнено си представяше как щеше да бъде опозорен, ако по-големият му брат го набие пред тях, докато носи белия тюрбан.
Хошкамин отстъпи две крачки назад и се поклони с уважение на Асъм.
— Разбира се, че не, братко. Просто имах предвид, че през нощта навън е опасно. Ще ти назнача телохранител…
Асъм махна презрително с ръка.
— Имам всички телохранители, от които се нуждая.
При тези думи дамаджи Асукаджи и братята дамати на Асъм отметнаха наметалата си и белите им роби засияха в защитена светлина. Хошкамин и шарумите ги зяпаха занемели, докато мъжете закрачиха към бойното поле.
Асъм започна пръв, като се устреми към група полски демони, заградени от една част дал’шаруми, съединили щитовете си във V-формация.
Той отиде право при върха на формированието и с жест накара намиращите се там шаруми да отстъпят встрани. Изненадани при вида на дамата, син на Избавителя, те инстинктивно отскочиха назад. Ашия и сестрите ѝ по копие го последваха заедно с Асукаджи и останалите.
Един от демоните побърза да се възползва от пробива във формацията и скочи с рев върху Асъм. Ашия се напрегна, готова да нападне, ако алагаят се окаже твърде силен за почитаемия ѝ съпруг.
Не беше нужно да се притеснява. Асъм избягна с лекота зъбите и ноктите му, сграбчи демона за рогата и завъртя главата му с такава сила, че вратът му се прекърши с трясък. Звукът накара обучените шаруми да подскочат и да се втурнат към него, но Асъм захвърли безжизненото тяло на демона в краката им.
Нападнаха го още два, но Асъм беше готов; сграбчи китката на единия и изпъна крайника нагоре, докато с другата си ръка нанесе удар в раменната му става. След това го преметна във въздуха и го просна на пътя на втория демон, като същевременно с лекота счупи ръката му.
Вторият демон се забави само секунда, докато прегазваше тялото на първия, забивайки нокти в тялото му, но времето бе достатъчно за Асъм да промени позата си и да го сграбчи за китките. Дръпна го силно, падайки назад, и стисна врата му в сгъвката на коляното си, като приближи крака си твърде близо до челюстите на демона. Двамата се затъркаляха по земята, но Ашия знаеше, че съпругът ѝ го стиска силно, а дори алагаите имаха нужда от въздух.