Скоро съществото се отпусна неподвижно и Асъм се изправи. Другият демон изсъска срещу него, придвижвайки се тромаво на три крака. Асъм му изсъска в отговор и пристъпи към него.
— Брадата на Еверам — прошепна Хошкамин, когато демонът отстъпи назад.
Останалите шаруми замърмориха клетви и рисуваха защити във въздуха.
Обърканите демони се поколебаха за миг, но скоро се събраха на групичка и се приготвиха да нападнат заедно, което сигурно щеше да означава край на Асъм.
Той също забеляза действията им и ръката му проряза въздуха.
— Ача!
Асукаджи и останалите дамати нададоха пронизителни бойни викове, вдигнаха оръжията си и се втурнаха към демоните, оставяйки двамата съпрузи заедно.
Ашия се обърна към Мича и Джарвах.
— Съобщете на дамаджата какво видяхте тук. Веднага. Не се отклонявайте, нито се бавете, докато господарката не чуе разказа ви.
Жените се спогледаха, после се поклониха ниско на Ашия и се затичаха към града.
Асъм я погледна с любопитство.
— Много клетви се сблъскаха тази нощ, съпруже — каза Ашия. — Но ако мога, ще ги спазя всичките.
Асъм се поклони.
— Разбира се, съпруго. Не бих и поискал друго от теб. Но трябваше да изчакаш. — Той ѝ намигна. — Най-хубавото тепърва предстои.
Двамата се обърнаха едновременно към полето, където духовниците водеха Алагай’шарак. Асукаджи се вряза в кълбо от демони и жезълът му сякаш удари всичките едновременно. Докато се въртеше, около него проблясваха искри магия.
По-малките братя също се отличиха. Макар да бяха едва на по петнайсет години, те се бяха обучавали в шарусахк, откакто бяха проходили, и всеки един показваше отличителния боен стил на племето си. Маджи, обучен от великия майстор Алеверак, не използваше никакви оръжия освен защитените си нокти и сребърните напръстници. Той остави демона, срещу който се беше изправил, да свърши по-голямата част от работата — захранването с енергия на тежките удари, които го отблъснаха назад.
Евджахският закон забраняваше на даматите да използват оръжия, включително стрелите с широки плоски остриета и метателните ножове, които предпочитаха мендингските шаруми. Вместо това даматите от племето мендинг използваха боласи и Савас не беше изключение. Тънка защитена верига свързваше две тежки топки от защитено сребро. Савас откъсна крака на един полски демон, след което го преби до смърт със среброто.
Халам от племето шарач използваше капана за алагаи със защитена метална верига, предпочитан от съплеменниците му. Той улови един демон за врата и започна да затяга примката, докато магията не му откъсна главата. Тачин и Мазх от кревакхите и нанджи бяха набили малки дървени клинове в тоягите си, като стъпала на стълба. Ашия видя как Тачин се изкатери по тоягата си, скочи на десет фута във въздуха, превъртя се и нападна един демон, като скочи зад гърба му. Докато обърканото същество се обърне, той го обсипа с експлозивни удари със сребърните си напръстници.
Те продължиха да обикалят в нощта; Хошкамин и воините му следваха по-големия му брат, докато Асъм водеше своите дамати братя към славата.
Както и през последните няколко месеца, Алагай Ка не се появи, но беше Новолуние и алагаите бяха повече и по-силни. Имаше и още нещо.
— Нападат стратегически позиции — каза Ашия.
На демоните им липсваше прецизността, която показваха, докато бяха контролирани от мозъците, но се скупчваха около местата, където защитите бяха най-слаби, и нападаха защитените постове, за да разширят обхвата си.
Асъм кимна.
— Може би баща ми е застанал на ръба на бездната, както предсказа майка ми, и е притиснал в ъгъла князете на Ний, но Тя също има каи.
— Мимиците — каза Ашия, стисвайки здраво копието си.
— Мелан предсказа, че ще се срещнем с някой от тях в нощта — съгласи се Асъм и погледна към Ашия. — И в това изпитание, съпруго, двамата трябва да се бием рамо до рамо.
Ашия кимна нетърпеливо. Един от мимиците беше убил Енкидо и в чест на своя учител тя щеше да покаже на този слънцето.
— Тази нощ славата ти е безгранична, съпруже. С гордост ще застана до теб.