Всички затаиха дъх в очакване на отговора и в стаята се възцари пълна тишина. Тронната зала беше препълнена до пръсване; присъстваха всички дамати от Дара на Еверам, както и висшите шаруми и дама’тинги. Слухът за нощната битка беше достигнал до всяко ухо в града и всички говореха за шар’дама. Иневера се съмняваше, че духът може да бъде върнат обратно в бутилката.
Най-отпред се бяха изстъпили непокорният Асъм и Асукаджи. Зад тях стояха останалите дамати, заедно с дамаджите на съответните племена. Повечето от възрастните мъже бяха пребледнели от гняв и аурите им се пропукваха. Те бяха принудени да приемат синовете на Ахман за свои наследници, но след изчезването на Избавителя и провинението на даматите мнозина се молеха трескаво това да е шансът им да се отърват от момчетата и да си върнат контрола над племената.
Иневера искаше да разреши въпроса насаме, но Ашан, проявявайки нетипична за него упоритост, ѝ беше отказал. Предпочете да държи момчетата на разстояние, защото се страхуваше, че ако им позволи да застанат близо до него, щеше да ги удуши от ярост.
Иневера добре разбираше чувствата му. Балансът на силите в града вече се разместваше като изградена върху пясък структура. Даматите — наследници на Ахман, съвсем скоро бяха облекли бялото, твърде млади и неопитни, за да поемат контрола над племената. Заровете ѝ бяха казали за победата на Джаян при езерото и че той сигурно ще използва триумфа си, за да заяви претенциите си над трона.
Но най-силно я беше наранила Ашия. От синовете ѝ се очакваше да се борят за власт. Лоялността на сестрите по копие трябваше да е абсолютна. Мича и Джарвах не знаеха — това си пролича в аурите им, когато дойдоха при нея — но Ашия беше стояла пред нея, знаейки за плановете на съпруга си, и беше поставила честта на Асъм над дълга към господарката си.
Ала Иневера беше оставила този проблем за по-късно. Асъм си пое дълбоко дъх, за да заговори, и това я изтръгна от мислите ѝ. За разлика от останалите, аурата на Асъм беше спокойна и невъзмутима, той беше убеден в праведността на плана си, сигурен, че Еверам е на негова страна.
— Свети андрахо — каза той, покланяйки се ниско пред Ашан, — шарумите, които придружиха теб и баща ми до срещата с племето на Хралупата, говорят, че ти си водил Алагай’шарак заедно с тях. Така ли е?
Думите му предизвикаха шум в залата; даматите ахнаха и започнаха да си шепнат.
Ашан присви очи.
— Шар’Дама Ка нареди да го последвам в битката и аз се подчиних; защитавах се, като спъвах алагаите и ги хвърлях пред копията на шарумите. Не съм хващал защитено оръжие и не съм убивал.
— И въпреки това честта ти е безгранична — каза Асъм. — Аз също не използвах оръжия. Първия алагай убих само със шарусахк, без магия, която да ми помага. Едва след като Ний изпрати своя кай срещу нас, аз се сражавах като баща ми, обръщайки собствената им сила срещу тях.
Тълпата отново зашумя.
— И въпреки това направи онова, което баща ти забрани — напомни му Ашан. — Тук, в тази зала, той ти забрани да се биеш по Новолуние.
— Баща ми издаде този декрет, за да ме накаже заради арогантността ми — отвърна Асъм, привличайки изненаданите погледи на всички. И наистина всички синове на Ахман бяха арогантни, макар че, доколкото Иневера знаеше, никой не си го признаваше. — Съпругата ми излизаше в нощта, за да убива алагаи по заповед на дамаджата. — Той вдигна глава, срещайки погледа на Иневера. — Без да ме предупреди за това. Кой съпруг не би се разгневил? Кой мъж не би се засегнал? Говорих под влиянието на гнева и се опитах да ѝ отнема копието.
Асъм се обърна към насъбралите се красиянци.
— Но сбърках! Не е правилно да отказваш тази чест на никой, който желае да се изправи срещу Ний и да се бие в Шарак Ка. Защото, братя и сестри, Шарак Ка приближава! Майка ми предсказа, че Избавителят е отишъл на ръба на бездната на Ний и когато се върне, по петите ще го следват нейните сили! Армиите на Избавителя трябва да са готови за този ден, да застанат силни зад гърба му, когато се обърне с лице към ордата и прочисти веднъж завинаги покварата ѝ от лицето на Ала! — Той се обърна към Ашан. — Защо ние, даматите, изучаваме цял живот шарусахк? За да набиваме волята ни в шарумите и кхафитите? Това не е пътят на Еверам. Нито е пътят на Шар’Дама Ка. Всеки път баща ми попълваше силите си от най-неочаквани места. Кхафити. Чини. Жени. Създаването на шар’дама беше неизбежно, свети андрахо. Баща ми ми отказа честта да ме научи на това, но аз сам се научих. Израснах. И сега, когато баща ми е изправен пред изпитание далеч от тук, дълг на всеки дама е да води народа му в негово отсъствие.