Погледът му отново се плъзна по тълпата.
— Така че във втората нощ на Новолунието призовавам всички дамати да се включат в борбата, да изцапат белите си роби с демонска сукървица и да изпратят послание на генералите на Ний, че ние от Красия не проявяваме слабост в нощта. Че ние сме силни не само когато Избавителят е с нас, а и когато е необходимо да сме силни и сами. Всяка шарумска част има съветник дама. Излезте заедно с тях в нощта и вижте сами колко добра работа вършат, какви жертви правят. Обединете се в Алагай’шарак и се превърнете в онова, за което сте били създадени от мига, когато сте застанали за пръв път в недрата на Шарик Хора и сте започнали шарукин!
Думите му бяха посрещнати с рев, някои дамати и дамаджи възразяваха, но мнозина изразяваха подкрепата си, нетърпеливи да получат честта, която им предлагаше Асъм.
— Трябва да го подкрепиш — прошепна Иневера в обицата на Ашан.
Беше му го казвала и преди, но сега той нямаше друг избор. Когато Ахман им беше върнал бойните защити и беше започнал истинската битка срещу Ний, андрахът и дамаджите се бяха противопоставили от страх, че ще изгубят властта си. Шарумите ги напускаха на тълпи и се сбираха в Лабиринта, призовани от Ахман. Ако се противопоставеха на Асъм, щеше да е само въпрос на време, преди той да направи същото.
Ашан се гневеше на синовете си, но не беше глупак и също го разбираше.
— В думите ти има мъдрост, сине мой. Кръвта на брат ми Ахман, Шар’Дама Ка, е силна в теб. Във всички вас. Вие почитате Еверам с думите си. — Той стана от Черепния трон. — Аз също ще изляза да се бия тази нощ и да окървавя робата си.
— Както и аз. — Старият еднорък Алеверак пристъпи напред. — Твърде дълго даматите се криха като жени в Подземния град, докато шарумите проливаха кръвта си в нощта.
И други започнаха да пристъпват напред, някои със страст, други, както подсказваха аурите им, от страх, че ще бъдат наречени страхливци. Вятърът беше задухал и никой не можеше да му се опре.
— Шар’дама! И брат ми е пръв сред тях! Скандират името му по улиците, докато аз седя тук в студа и не правя нищо!
Джаян хвърли писмото в камината; последва го бутилката му с коузи. Изригналото огнено кълбо погълна за миг хартията и всички отстъпиха назад. За щастие, пламъците не се разпростряха настрани.
Донеси нова чаша на Шарум Ка — казаха пръстите на Абан на Безухия, — но остави бутилката на подноса.
Немият кха’шарум изпълни заповедта, без да вдига очи от пода. Дори приведен, той си оставаше най-високият мъж в стаята, но мълчаливото му раболепие му служеше почти толкова добре, колкото и наметало за невидимост. Джаян взе чашата, без дори да го погледне.
— Няма да намерите пътя към славата на дъното на чашата с коузи, Шарум Ка — каза Кхеват.
Джаян върна чашата върху подноса с преувеличена предпазливост и попи устните си с белия воал. Кхеват се терзаеше, но не каза нищо, когато Джаян се нахвърли върху него:
— А къде да го намеря, дама? Нали те пратиха тук, за да ме съветваш? Колко дълго ще се задържи синът ти върху Черепния трон, ако влиянието на брат ми продължава да расте?
— Синът ми изобщо не трябваше да сяда на трона — отвърна Кхеват. — Това беше дело на дамаджата.
— А ти какво би направил вместо това? — попита Джаян.
— Законът е ясен — рече Кхеват. — Тронът трябваше да бъде предаден на вас. Вие сте най-големият син. Вашият свети баща даде заповед за Алагай’шарак и вие сте онзи, които отиде в чуждите земи, за да води Шарак Слънце за прослава на Еверам. Вашият брат е убил само шепа алагаи.
— И постави началото на движение, което ще раздели духовенството, както направи баща ви — обади се Абан.
Кхеват го погледна злобно.
— Никой не е искал мнението ти, кхафите.