Абан се поклони, докато Джаян се обръщаше към него.
— Както самият Шарум Ка каза, почтитаеми дама, ние сме тук, за да съветваме.
— Ти тикаш коузито в ръцете на Шарум Ка — тросна се Кхеват. — Как можеш да се надяваш, че ще му покажеш пътя към славата?
— Как, наистина? — попита Джаян, но в гласа му липсваха обичайните присмехулни нотки. — Ще изслушам съвета на кхафита.
Абан се усмихна.
— Шарум Ка вече знае какво ще направи.
Джаян скръсти ръце, но се подсмихваше.
— Просветли ни.
Абан отново се поклони.
— Шарум Ка можеше да се върне в столицата през зимата. Езерният град не е превзет, а студът ще поддържа по-добра обсада от воините. Бунтът на чините в Дара на Еверам е смазан. Защо да остава тук, начело на армията си, когато до началото на топенето на ледовете почти няма какво да се прави?
— Тогава накъде да поема? — попита Джаян. — При положение че езерото е замръзнало, а племето на Хралупата на север вече ни надвишава по численост?
— На изток, за да наблюдавате лично как воините ви разрушават онзи варварски манастир, откъдето тръгна нападението срещу нас — отвърна Абан. — Обсадните ви машини ще бъдат затрупани от снега, ако останат толкова близо до езерото, но Пътят на Старо Могилово на север все още е чист.
— Нима предлагаш на Шарум Ка да нападне Анжие? — каза Кхеват, но Джаян вече се усмихваше широко. — Нямаме достатъчно хора, за да задържим тази плячка.
— Да я задържим ли? — попита Абан. — Какво задържане? Да я плячкосаме. Стените на северняците не представляват нищо. Разбийте портите им и можете да нахлуете в търговската им част с десет хиляди бойци. Опразнете складовете, вземете всичко ценно и се върнете във Водохранилището на Еверам, преди да се е развихрила зимата.
Джаян изглеждаше разочарован.
— Искаш да отведа хиляди дал’шаруми на север просто за да крада?
— Ако желаете, опожарете двореца. — Абан сви рамене. — Вземете заложници, забийте главата на херцога на стената. Каквото ви се прииска, стига да го направите бързо и да изчезнете, преди съседите им да тръгнат срещу вас. След това ще имате най-голямата, най-закалената армия на света, мобилна и добре снабдена, и богатство, което ще надминава бащиното ви. Какво значение има тогава кой ще седи на Черепния трон? Самият Каджи е прекарал повече години на седлото, отколкото на трона.
Джаян погледна към Кхеват, който изглеждаше поуспокоен.
— Това е смел план, Шарум Ка. Ако наблюдателите на Хралупата проследят движенията ви…
— Няма — отсече Джаян. — Моите наблюдатели шпионират племето на Хралупата от известно време. Патрулите им не са стигнали чак толкова далеч, от тази страна на голямата гора.
Кхеват погледна към Асави.
— Може би трябва да се допитаме…
— Вече хвърлих заровете по молба на Шарум Ка — рече дама’тингата. — Синът на Избавителя ще разбие портите и ще изсипе хиляди дал’шаруми в града, преди още да е изтекъл първият ден.
Джаян се приближи до окачения на стената гоблен, върху който бе избродирана карта на Теса, и посочи с копието си.
— Колко воини ще останат във Водохранилището на Еверам?
Той не погледна към Абан, но малцина от присъстващите можеха да броят до толкова много, затова кхафитът отговори най-бързо:
— Трийсет и пет хиляди шаруми остават в блатните земи. Сто и двайсет кай’шаруми, шест хиляди четиристотин и шест дал, девет хиляди сто трийсет и четири кха и деветнайсет хиляди осемстотин седемдесет и шест чи.
— Ще поведа двайсет хиляди шаруми на изток. — Джаян се обърна към Кхеват. — Дамате, ти ще ме придружиш до манастира и ще останеш в него с хиляда мъже. Ще го укрепиш, за да приеме плячката от Анжие, далеч от любопитни очи.
Кхеват се поклони.
— Да, Шарум Ка.
— Капитан Керан ще поеме командването на обсадата на Лактън заедно с брат ми Шару, който ще командва сухопътните ни сили.
Керан и Шару се поклониха.
— Както наредите, Шарум Ка.
— Джурим. Договорът на баща ми с Хралупата не ни забранява да откраднем това-онова. Тук и тук. — Джаян посочи селата край южната граница на провинция Хралупата. Макар технически да се водеха лактънски, селищата се намираха твърде далеч от Пристан, за да имат някаква стратегическа стойност, и племето на Хралупата ги беше добавило към своята територия. — Вземи триста мъже. Не оставай на едно място по-дълго, отколкото е необходимо, за да го обереш и опожариш, и не действай предсказуемо. Нека си мислят, че хората ти са много повече.