Брайър чакаше в приемната; изглеждаше — и миришеше — по-зле от последния път. Имаше кръв по дрехите му, които все още бяха мокри от газенето през топящия се сняг. Онази част от кожата му, която се виждаше, бе покрита със синини и драскотини.
Лийша отиде при него, потискайки поривите за повръщане. Болката изригна зад окото ѝ и тя преглътна и нея, оглеждайки го за наранявания.
Момчето изглеждаше изтощено, сякаш не беше спало от седмица. Краката му бяха окървавени и покрити с пришки, но не се забелязваха инфекции. Останалите рани изглеждаха болезнени, но повърхностни.
— Какво се случи? — попита го тя.
Брайър погледна към Арейн и отговорът дойде от нея, докато Лийша продължаваше да обгрижва момчето.
— Тамос повел атаката за превземането на Пристан — каза херцогинята майка. — Съвместни усилия с лактънците и райзънската съпротива.
— Защо никой не ми каза за това? — попита Лийша.
— Защото не ти вярвам, когато става въпрос за красиянците — отвърна безизразно Арейн. — Ти щеше да си против нападението.
Лийша скръсти ръце.
— И какво постигна брилянтната военна стратегия на Ваша Светлост?
— Изгубихме — отвърна тихо Брайър и се разплака.
Лийша инстинктивно посегна към него, пое си дълбоко дъх през устата и прегърна момчето; сълзите му оставяха пътечки в калта и петната свинекоренов сок по лицето му. В нея се надигаха хиляди въпроси, но в момента само един имаше значение.
— Къде е Тамос? — попита тя.
Без да спира да плаче, Брайър поклати глава. Той бръкна в робата си и извади парче сгъната хартия, мръсна и покрита с петна.
— Каза ми да ти дам това.
— А? — рече Арейн.
Брайър очевидно беше пропуснал това в доклада си.
Лийша взе хартията с треперещи ръце. Думите, написани набързо, бяха замазани, но почеркът на Тамос ясно си личеше. Посланието беше кратко:
Скъпа моя Лийша,
Прощавам ти. Обичам те.
Може да се съмняваш във всичко, но не и в това.
Лийша го прочете три пъти и буквите се размазаха пред очите ѝ, които се напълниха със сълзи. От гърдите ѝ се изтръгна ридание, тя изпусна хартията и покри с шепи лицето си. Брайър отиде до нея и я прегърна така, както бе направила тя.
Арейн се наведе, грабна хартията и изсумтя, докато я четеше.
— Ще ни върнат ли тялото му, за да го погребем? — попита Лийша.
Арейн се уви в шала си и отиде до прозореца, поглеждайки към сивото зимно небе.
— Очаквам красиянците скоро да изпратят емисар. Ако поискат пари, ще им ги дадем. Цената няма значение.
— Те не искат пари — каза Лийша. — Искат война.
Арейн се обърна и срещна погледа ѝ.
— И това ще им дадем, щом го искат. Цената няма значение.
Красиянският емисар пристигна две седмици по-късно, един дама, придружаван от двама дал’шаруми. Дворцовите стражи конфискуваха оръжията им, гледаха ги с открита враждебност, но красиянците излъчваха вбесяващата самоувереност на своя народ и невъоръжени и заобиколени от врагове, се държаха също толкова високомерно, както и на тяхна територия.
Лийша ги наблюдаваше от кралската ложа — редица седалки, разположени зад подиума на трона. Слънцето се беше спуснало ниско, под високите прозорци на тронната зала. Дневната светлина беше слаба и през защитените си очила тя смътно различаваше самодоволните им аури.
Заедно с нея в ложата седяха херцогинята майка, Уонда и принцеса Лорейн от Мливари. Месечният цикъл на Мелни все още не беше дошъл и Арейн ѝ беше забранила да присъства.
Лийша за пръв път виждаше мливарската принцеса, след като пристигнаха новините за красиянската победа. Лорейн също знаеше предварително за нападението. Лорд Самент би трябвало да е яздил редом с Тамос, докато кавалерията му е нападала, и оттогава не се беше чуло нищо за него.
Лорейн се беше скрила в посолството, охранявано от патрули на Планинските копия, докато не научи за пристигането на емисаря. Тя като че ли се беше състарила през последните няколко дни. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, които дори пудрата не можеше да скрие напълно, но погледът ѝ не бе изгубил остротата си.
Райнбек и братята му гледаха с омраза от подиумите си, но красиянците не се уплашиха. Даматът крачеше смело напред, следван от шарумите, които носеха голяма лакирана кутия.
Стражите спряха дамата, преди да е преполовил пътя към трона, и мъжът се поклони ниско.