— Благодаря Ви, Ваша Светлост. Бях готов просто да си тръгна, защото, както е написано в Евджаха, емисарят е като мъж в нощта, недосегаем. Дори във варварската ви култура това право е гарантирано на вестоносците ви. Като Ваш гост аз щях да изгубя честта си, ако Ви посегна. — Той се усмихна. — Но тъй като Вие избрахте да утежните престъплението си, имам пълното право да Ви убия със собствените си ръце.
Презрителното изпръхтяване на Райнбек заседна в гърлото му, защото Горджа се завъртя и заби пета в носа на най-близкостоящия страж. Изхрущя кост и парче от нея се заби в мозъка му. Лийша видя как аурата му помръкна и той се строполи мъртъв на пода.
Двамата шаруми също се развихриха, чупейки носове и огъвайки ставите в невъзможни посоки.
Дама Горджа изтича с изумителна бързина по стъпалата на подиума. Джансън измъкна нож отнякъде, но без да забавя ход, Горджа го хвана за китката, преметна го по гръб на твърдите стъпала и продължи напред.
Можеше да вземе ножа му, но Лийша знаеше, че на евджахските духовници им беше забранено да използват остриета. Във всеки случай на Горджа не му трябваше оръжие. Когато нападна, аурата му беше засияла ярко. Той използваше магия.
След миг даматът вече се намираше върху Райнбек и му нанасяше силни удари. Аурата на херцога вече беше угаснала, когато под инерцията на скока големият трон политна назад. Горджа не искаше да рискува и продължаваше да удря, а когато най-накрая тронът се стовари на земята, главата на Райнбек приличаше на диня, хвърлена от Южната кула.
Микаел скочи на крака. Принцът беше по-як от Райнбек, по-мощен от Горджа и с по-дълги ръце. Той сграбчи грубо дамата за раменете и се опита да го откъсне от брат си.
Горджа дори не погледна през рамо, когато удари Микаел с опакото на свитата си в юмрук ръка. Ударът не изглеждаше особено силен, но долната половина от лицето на принца избухна с трясък и фонтан от кръв, оставяйки кървава каша от зъби, кости и плът. Даматът рязко се надигна и се извъртя, като заби юмрук в гърдите на Микаел. Хрущенето на чупещите се ребра отекна в залата и принцът полетя от подиума към земята. Падна на двайсетина метра от него и аурата му загасна като свещ.
Напътственик Питър се опита да избяга, но даматът го улови за робата и с небрежно движение го хвърли обратно на мястото му.
— Остани, невернико, за да продължим да обсъждаме властта на Еверам.
Всичко се случи толкова бързо, че херцогът и принцът бяха мъртви, преди Лийша да е успяла да се изправи, но когато Горджа сграбчи робата на Напътственика и сви юмрука си, тя вдигна своя хора жезъл и изстреля струя магия, която откъсна дамата от жертвата му и го запрати в другия край на залата. Той се блъсна в стената и се свлече на пода, оставяйки след себе си напукани камъни и голяма вдлъбнатина.
Лийша почувства как магията потича по ръката ѝ и я изпълва със сила. Главата ѝ се замая, но в този момент бебето ритна силно в корема ѝ. Тя ахна и притисна корема си.
Шарумите вече бяха избили всички стражи, макар че един от тях, който бе получил рана от копие, хвърлено по време на битката, кървеше, но все още му бяха останали сили. Други войници се втурнаха към подиума, но нямаше да стигнат навреме, за да спасят Питър от шарумите, които вече тичаха по стъпалата, за да довършат делото на дамата и да сложат край на рода Райнбек.
— Ядроните да ви вземат!
Лийша изпитваше ужас от онова, което магията може би причиняваше на детето ѝ, но не можеше просто да стои и да гледа. Тя вдигна отново жезъла си и изстреля още две струи магия, които свалиха убийците един по един.
Бебето блъскаше по стените на корема ѝ като по тъпан, сякаш се опитваше да се измъкне навън месеци по-рано — и може би щеше да успее. Лийша плачеше, когато отново отпусна жезъла си и обгърна с ръцете си изпъкналия си корем.
— Господарке, внимавай! — извика Уонда.
Лийша вдигна глава и видя Горджа, обгорен и окървавен, но все така изпълнен с магия, да убива двама стражи и да се втурва към нея.
Една стрела прелетя над рамото ѝ, насочена право към сърцето на дамата, но Горджа просто я отблъсна настрани като досадна конска муха.
— Ядроните да го вземат! — изръмжа Уонда, пусна лъка си на земята и се хвърли пред Лийша, за да посрещне дамата.
Горджа мислеше да се шмугне покрай нея, както бе направил при другите, опитали се да го спрат, но бронята на Уонда беше подсилена с демонски кости. Тя можеше да черпи от тях сила и скорост, както очевидно правеше и самият дама. Момичето го сграбчи за ръката и я извъртя, за да го преметне.