Най-накрая Джансън се съвзе и се изкачи със залитане по стъпалата на подиума. Погледна към тялото на Райнбек, потрепери и вдигна от кървавата купчина лакираната дървена диадема, която беше носил херцогът.
— Херцогът е мъртъв! — извика първият министър. Слезе едно стъпало надолу и помогна на Напътственик Питър да се изправи. — Да живее херцог Питър!
Напътственикът се обърна и го погледна, в аурата му си личаха объркване и страх.
— А?
От братята не бе останало достатъчно за нормално погребение, а дори за Бръшлянения трон три кралски погребения бяха твърде много. Седмица след нападението, във все още изолирания град за Тамос, Райнбек и Микаел бяха извършени ритуали в голямата катедрала на Анжие.
Самият Питър водеше службата, защото не виждаше причина да не може да запази поста си на Напътственик на пастирите на Създателя, макар че дървената корона вече беше поставена на главата му. След като се отърси от първоначалния шок, той нареди на занаятчиите да приготвят нови дрехи и церемониална броня, съответстващи на двойния му статут.
Лийша стоеше с изпънат гръб и каменно лице в редицата от опечалени. Беше оплакала Тамос насаме, но все още не беше готова да сподели мъката си. Беше приела съболезнованията на анжиерските благородници, чиито имена не знаеше, а и не я интересуваха, усмихваше се тъжно и машинално стискаше ръцете им, преди да насочи погледа си към следващия.
И въпреки това опашката изглеждаше безкрайна. Тя изпълни дълга си и издържа докрай, но вътре в себе си усещаше празнота.
Когато се върна в стаята си, тя се свлече на леглото само за да бъде вдигната миг по-късно от Уонда.
— Извинявай, че те притеснявам, господарке Лийша, но Майката иска да те види.
Лийша изморено се изправи, оправи си косата и изпъна гърба си, преди отново да излезе от стаята, без да издава чувствата си пред слугите и стражите в коридора. Те също скърбяха и трябваше да видят, че е силна.
Когато Лийша влезе в приемната, Лорейн седеше пред херцогинята майка. Мливарската принцеса я погледна и кимна, но погледът ѝ разкриваше повече. Между тях се беше появило нещо. Може би не приятелство, но доверие. И взаимно задължение.
Лорейн се обърна към Арейн и двете продължиха разговора си, сякаш Лийша не беше там.
— Ще се съгласи си ли Негова Светлост?
— Короната го направи още по-надменен, но той все пак иска да запази главата на раменете си. Питър може да предпочита да мушка момчета, облечени като момичета, но ако това ще накара баща ти да ни изпрати няколко хиляди Планински копия…
Лорейн кимна.
— И аз не копнея за докосването му, но ако така ще накажем пустинните плъхове за онова, което направиха със съпруга ми, няма да ми пука дори ако Питър води момченцата си в леглото ни.
Арейн изсумтя.
— Никога няма да получиш трона. Нито дори като регент, ако успееш да родиш син, който няма да е достатъчно голям при смъртта на Питър.
Лорейн кимна.
— Баща ми може да има претенции към трона ви, но не и аз. Ала никога няма да ме разделяте с момчето. И децата ми ще бъдат доведени тук и ще живеят в двореца като кралски особи.
— Разбира се — съгласи се Арейн. — Но титлите им ще бъдат почетни, без да получават анжиерски имоти или титли, които сами не си спечелят.
— Ще съобщя на Съвета на майките да внесат съответните промени в договора — каза Лорейн. — Утре сутринта ще бъде готов за подписване.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — съгласи се Арейн.
Лорейн се изправи и стисна рамото на Лийша, докато излизаше.
— Съвзе ли се, скъпа? — попита Арейн, давайки ѝ знак да седне.
Лийша се отпусна на стола.
— Достатъчно, Ваша Светлост.
— Когато сме насаме, ме наричай Арейн — каза херцогинята майка. — Спечели си това право, че и повече. Можеше да съм загубила четирима синове в онзи ден, а не трима. Утре сутринта Питър ще подпише и това — продължи Арейн, подавайки на Лийша един кралски декрет. Той правеше Лийша графиня на провинция Хралупата и член на кралското семейство, въпреки че двамата с Тамос не бяха женени. — Напълно логичен ход — каза Арейн, след като Лийша вдигна глава от пергамента. — Ти изпълняваше тази роля от месеци и смея да заявя, че хората ти не биха приели никой друг. Гаред е добро момче, но повече е подходящ за барон, отколкото за граф, особено сега, с тази негова скандална невеста.
— Очаквам, че ще изпита облекчение, като го научи — рече Лийша.
— Ще се върнеш веднага там — каза Арейн. — И ще вземеш Мелни със себе си.
— А?
— За момента всички са забравили за нея и аз искам нещата да си останат така. Мливари и Анжие трябва да се съюзят, и то веднага. Никой не знае, че това момиче носи детето на Райнбек, и ако се разчуе, това може да доведе до неочаквани усложнения. От онзи вид, който се разрешава с копия.