Ала Ашия се бе уморила да се крие, беше се уморила да се преструва на безпомощна дживах в покоите си, когато нощем пречупваше мъже и убиваше алагаи. Само за да защити честта на мъжа, който изобщо не се интересуваше от нея.
Енкидо щеше да се срамува от теб, отекнаха в съзнанието ѝ думите на Мича. Можеше ли недоволството на съпруга ѝ изобщо да се сравнява с това?
Тя се движеше тихо като призрак, но от Асъм нямаше и следа — той сигурно спеше в прегръдките на Асукаджи в новия дворец на дамаджия. Тук беше единствено бабата на Ашия, Кадживах, която спеше на дивана пред детската стая на Каджи. Светата майка обичаше безумно първия си внук и отказваше да му вземат истинска бавачка.
— Кой би могъл да обича момчето повече от собствената му баба? — казваше често тя.
Зад тези думи, разбира се, се криеше и мнението ѝ, че самата Ашия беше неподходяща, след като се бе хванала за копието.
Ашия се промъкна вътре, без да я буди, затвори вратата на детската стая зад гърба си и погледна към спящия си син.
Не беше искала дете. Беше се страхувала, че бременността ще повреди воинското ѝ тяло, а между нея и Асъм не съществуваше любов. Желанието на брат ѝ собствената му сестра да износи детето на любовника му ѝ се струваше извращение.
Но Каджи, това идеално, красиво дете не беше извращение. След като месеци наред бе сукал от гърдата ѝ, беше заспивал в ръцете ѝ, беше докосвал лицето ѝ с мъничките си ръчички, Ашия не можеше да си представи живота си без него. Съществуването му беше иневера.
Енкидо щеше да се срамува от теб.
Разнесе се изскърцване и ръбът на люлката се отчупи с трясък в ръцете ѝ. Каджи отвори очи и изпищя.
Ашия хвърли настрани парчето дърво и протегна ръце към момчето. Докосването на майка му винаги го успокояваше, но този път Каджи започна да се гърчи в ръцете ѝ и да се бори. Тя се опита да го успокои, но той запищя още по-силно в ръцете ѝ и тя видя как под пръстите ѝ по кожата му се появяват синини.
Силата на нощта все още не я беше напуснала.
Ашия бързо постави сина си върху възглавниците, ужасена, че прегръдката ѝ е оставила меката му гладка кожа насинена и покрита с демонска сукървица. Вонята ѝ се носеше във въздуха.
Вратата се отвори с трясък и Кадживах връхлетя в стаята.
— Какво си мислиш, че правиш, защо притесняваш детето в този късен час?
Тогава съзря покритото със сукървица и насинено момченце и нададе вой. Обърна се разгневена към Ашия.
— Вън! Вън! Засрами се!
Тя я блъсна силно и Ашия, уплашена от собствената си сила, ѝ позволи да я избута от стаята. Кадживах взе детето в прегръдките си и с ритник затвори вратата зад гърба ѝ.
За втори път тази нощ Ашия изгуби центъра си. С омекнали като вода крака тя се затътри в стаята си, затръшна вратата и се свлече на пода в тъмнината.
Може би аз съм извращението.
За пръв път от години Ашия притисна ръце към лицето си и заплака. Не искаше нищо друго, освен успокояващото присъствие на учителя си.
Но Енкидо бе поел по самотния път и също като баба ѝ щеше да се срамува от нея.
Глава 4
Шарумска кръв
327-332 г. СЗ
— Дръж гърба си изправен! — сопна се Кадживах. — Ти си принцеса на каджи, а не някаква си кха’тингска повлекана! Вече започвам да се отчайвам, че изобщо ще успея да ти намеря съпруг от твоята кръв, който да се съгласи да те приеме.
— Да, тикка.
Ашия потрепери, макар водата в дворцовите бани да беше топла и над нея да се издигаше пара. Беше едва на тринайсет и не бързаше да се жени, но Кадживах беше видяла червената ѝ превръзка и побърза да се възползва от случая. Въпреки това момичето изпъна гръб, докато майка ѝ Имисандра го търкаше с гъбата.
— Глупости, майко — каза Имисандра. — Тринайсетгодишна, красива, най-голяма дъщеря на дамаджия на най-голямото племе в Красия и племенница на самия Избавител? Ашия е най-желаната невеста в целия свят.
Ашия отново потрепери. Думите на майка ѝ имаха за цел да я успокоят, но всъщност направиха точно обратното.
Кадживах обикновено се дразнеше, когато дъщерите ѝ спореха с нея, но този път само се усмихна търпеливо, като даде знак на Таладжа да добави още горещи камъни във водата. Тя командваше навсякъде, от детските стаи чак до кухнята и баните. Подчинени ѝ бяха петте ѝ дъщери дал’тинги — Имисандра, Хошвах, Хания, Таладжа и Евералия, и внучките Ашия, Шанвах, Сиквах, Мича и Джарвах.