— Какво чакат? — попита Лийша.
Разбра миг по-късно, когато прозорците се затъмниха едновременно и през тях нахлуха красиянски наблюдатели, спуснали се с въжета от покрива.
Всичките бяха облечени в черно и нямаха нито копия, нито щитове. Не носеха своите отличителни подвижни стълби, но Лийша беше виждала наблюдатели и преди и ги разпозна по мълчанието им, уменията и екзотичните им оръжия.
Няколко стрелци паднаха със забити в главите и вратовете ками, а мъжете нахлуха в стаята. Уонда едва успя да изблъска Лийша настрани от пътя им.
Последваха кратки схватки, в които наблюдателите посичаха стрелците като тръстика. Дори докато водеха двубои, те мятаха наострени стоманени остриета към резервите в средата на помещението.
Един от тях се хвърли към Лийша, но Уонда го сграбчи и нито ритниците му, нито ударите с ръце ѝ попречиха да го изхвърли през прозореца. Наблюдателите бяха прочути с безмълвието си, но този изкрещя, докато падаше.
Уонда се завъртя, за да посрещне следващия нападател, но повече никой не ги заплашваше. Половината шаруми вече бяха изхвърчали през вратата към стълбището, а другите се бяха запътили натам, убивайки всеки, който се опитваше да им попречи.
Лийша мислеше, че са дошли, за да премахнат стрелците, но когато чу писъците на намиращите се долу мъже, тя осъзна, че не това е била целта им.
— Ще отворят портата! — извика тя, проклинайки глупостта си.
Всичките защити на света нямаше да означават нищо, ако красиянците просто завъртят механизмите за повдигане на портата.
Уонда вече държеше лъка си в ръце и прониза шарума, който тъкмо стигаше до портата. В следващия миг беше повалила втори, но трети красиянец вече се изкачваше по стълбите. Простреля и третия, но група Дървени войници се нахвърлиха върху двама от наблюдателите, пречейки ѝ да стреля.
Лийша изтича до северните прозорци.
— Красиянци при къщата на вратаря! На оръжие!
Планинските копия не помръднаха от позицията си, но Дървените войници и доброволците хукнаха към къщата.
Лийша знаеше, че бяха закъснели. Вече усещаше как подът се тресе, докато наблюдателите вдигаха подвижната решетка. Дори анжиерците да си върнеха позициите и да я спуснеха отново, вредата щеше да е вече нанесена. Дори непряката слънчева светлина можеше да изсмуче енергията от защитите ѝ, превръщайки ги в безполезни рисунки.
— Нощ! — възкликна тя и бързо се върна при прозорците, за да погледне към прашката.
Мендингите вече бяха натоварили статуята, но продължаваха да чакат и като че ли гледаха право в Лийша.
„На покрива има още наблюдатели“, осъзна тя. Те бяха дали някакъв сигнал, защото отрядът веднага се задейства. Лийша видя как бащата на Тамос полетя във въздуха и единственото, което ѝ мина през ума, бе убийствената ирония, че съпругът на Арейн ще бъде инструментът, който ще сложи край на владичеството им.
Портата се разтресе от удара, последва трясък на чупещо се дърво и скърцане на метал. Лийша залитна, но Уонда отново успя да я подхване. Последните наблюдатели бяха изчезнали, като бяха залостили вратата зад гърба си. Стрелците, които не бяха от най-едрите мъже, безуспешно се хвърляха срещу нея, опитвайки се да я разбият. Тя беше направена така, че да държи нашествениците отвън, но вършеше същата работа и срещу защитниците.
Битката край къщата се разгаряше все повече и повече, докато Дървените войници отчаяно се опитваха да спуснат тежката желязна решетка, преди портата да поддаде.
От външната страна група чи’шаруми тичаха към портата с таран. Лийша не можеше да повярва на очите си, че мъже, родени и израснали в Теса, държат огромния дънер, обградени от други, които са вдигнали щитовете си над тях като черупка, за да ги пазят. Въпреки сложната формация, те прекосяваха бързо открития терен. Стрелците на стената се опитаха да ги обстрелват, но стрелите се разбиваха в щитовете. Върху покрива на къщата бяха разположени котли с вряло масло, които трябваше да се използват точно при такова нападение, но наблюдателите бяха превзели покрива и ги бяха оставили без защита.
Таранът се блъсна във вратата със силен трясък и Лийша разбра, че портата няма да издържи дълго.
Мъжете с тарана се изтеглиха назад, приготвяйки се за нов удар. Лийша ги погледна тъжно.
— Създателят да ви прости.
Те се втурнаха отново напред, но Лийша вече беше извадила една гръмотевична пръчка от кошницата си. Подпали я и я хвърли върху тях, взривявайки черупката и тарана.