— Роджър мъртъв в кулата — каза Арейн по-късно, докато пиеха чай. — Джансън намерен разпорен в тоалетната.
— И двамата убити в разстояние от няколко часа — отбеляза Лорейн, — и то под носовете ни.
— Да не забравяме и дузината дворцови стражи — обади се Лийша. — Единият от които е убил приятеля ми в килията му, след като вие се съгласихте да го освободите. Мъже, на които Джансън е заповядвал и плащал. Как мислите, защо дузина въоръжени дворцови стражи са били натъпкани в килията на Роджър?
— Сигурна съм, че не знам — отвърна Арейн. — Знам само, че сега са мъртви. Дворцови стражи, Лийша. Моите стражи. Мъртви, а Аманвах е изчезнала.
— Може би брат ѝ е изпратил хора да я спасят, докато вниманието ни е било насочено към стената — каза Лийша, — и междувременно са използвали възможността да се отърват от опасния министър.
— А може би вещицата е успяла да се сдобие с няколко демонски кости — каза Лорейн.
Лийша кимна.
— Може би. Или има и други обяснения. Въпреки това въпросът очевидно е решен и аз искам да го забравя колкото се може по-скоро.
— Как може да говориш така? — попита настоятелно Арейн. — Не искаш ли правосъдие за твоя свирач? Не те ли интересува?
— Този свирач е спасил повече животи, отколкото Планинските копия са успели да отнемат — сопна ѝ се Лийша. — Той беше най-добрият ми приятел и сърцето ми е разбито, че го няма. — Тя се наведе напред със суров поглед в очите. — Но аз наблюдавах достатъчно дълго този кръговрат. Преди две години Джейсън Златния тон уби господаря на Роджър и вкара Роджър в моя лазарет. След това се опита да довърши работата и Роджър беше затворен заради това, че е искал да се защити. Сега Роджър е мъртъв, най-вероятно по заповед на Джансън, и Джансън на свой ред умира. Още колко смърти ще са нужни, за да се сложи край на това? — Тя поклати глава. — Нищо не може да ми върне Роджър, затова не искам нищо друго, освен да го върна в Хралупата и да му осигуря вечен покой.
— Ти можеш да си позволиш лукса да забравиш — каза Лорейн, — след една седмица пътуване на юг. Но убийството е извършено в двореца. Убиецът трябва да бъде намерен и тялото на Роджър е доказателство.
Лийша очевидно изгуби търпение и тресна чашата си върху масата с такава сила, че тя издрънча и се разплиска. Това беше просто поза, но тя беше сигурна, че Роджър щеше да се гордее с изпълнението ѝ.
— Неприемливо. Хората ми и аз сме затворници в Анжие от много време. Барон Кътър скоро ще пристигне в града с хиляди дървари. Когато се появи, той ще има въпроси за това, как приятелят му е бил убит, докато се е намирал под ваша защита, и тогава, по един или друг начин, ще си тръгнем.
— Това заплаха ли е? — попита Лорейн.
— Това е факт — отвърна Лийша.
Лорейн поклати глава.
— Анжие вече не е слабо…
— Не си мислете, че малките ви номера са ме впечатлили, принцесо — каза Лийша. — Знам повече тайни за огъня от вас. Вие спасихте Анжие, но онова, което отприщихте, може да се окаже по-лошо. Ние вършим работата на демоните вместо тях, когато трябва да се обединяваме.
Лорейн изсумтя.
— Не може наистина да вярвате в демонската война на Избавителя.
— Не вярвам в Избавителя — отвърна Лийша, — но не мога да отрека, че демоните се групират срещу нас. Почувствах един в съзнанието ми и знам на какво са способни. Новите ви оръжия ще са безсилни срещу тях.
— Ще видим — каза Лорейн. — Но ние се борим срещу демоните от триста години. И не ние нападнахме първи.
Лийша кимна.
— Всички ние се… посрамихме в тази битка. По ръцете ни има достатъчно кръв. — Погледът ѝ прескочи от едната към другата. — Спасих живота на сина ти, Арейн. И твоя, Лорейн. И двата пъти рискувах своя живот и живота, който нося в себе си. Моля, нека се разделим мирно, като съюзници.
Двете херцогини се спогледаха и израженията им говореха достатъчно. Арейн кимна на Лийша.
— Вземи Роджър и новите си ученички и си върви в мир.
Нови ученички. Джизел щеше да затвори лазарета си, за да заеме поста на кралска билкарка при херцогинята майка, и изпращаше останалите си ученички на юг, с Лийша, за да бъдат обучени в Хралупата. Сред тези „ученички“ бяха и бременната херцогиня Мелни, и — без знанието на Арейн — Аманвах и Сиквах.
Херцогинята щеше да има въпроси, когато те се появяха отново в Хралупата, но на питанията най-добре щеше да се отговори чрез вестоносец, а не лице в лице. Лийша нямаше никакво намерение отново да напуска Хралупата, дори да беше придружавана от армия дървари.