Когато Ашия вдигна единия си крак за ритник, Асукаджи беше подготвен; той подсече другия ѝ крак и я свали на мраморния под.
— Наистина ли започна да си мислиш, че си негова дживах? — попита той. — Че означаваш нещо за него? Прекара една нощ под него и реши, че можеш ме изместиш? Асъм е мой, сестро. Сега и завинаги.
И наистина Асъм ги погледна, а аурата му излъчваше хлад и безразличие. Сякаш Асукаджи размазваше някакво насекомо.
Ашия опъна веригата с пръста си, докато не прокърви, но не успя да вкара втори. Почувства как лицето ѝ се подува и разбра, че е само въпрос на време.
Гледаше как шар’даматите екзекутират техните дамаджи. Не можеше да го нарече по друг начин. Дамаджите бяха майстори на шарусахк, но сред тях нямаше нито един под шейсетте, а няколко бяха доста по-стари. Мнозина бяха и надебелели. Полубратята на Асъм бяха млади и силни, почти в разцвета на силите си.
Но имаше и нещо друго. Всичките бяха изрязали защити в кожата си и стиснатите им юмруци сияеха от магията на хора. Белезите поглъщаха енергията и им придаваха нечовешка сила и скорост в безчестните им победи, докато дамаджите падаха един след друг под жестоките им удари.
За секунди всички бяха мъртви с изключение на древния Алеверак, който танцуваше срещу Маджи. Старият дамаджи също беше убил алагай в нощта. Беше все още слаб и повехнал, но със сила, каквато не бе имал от десетилетия. Досега нито един от двамата не беше нанесъл решаващ удар.
Но въпреки че погледът ѝ бе започнал да се замъглява, Ашия виждаше, че Алеверак само разиграва момчето и със спокойна аура изучава защитите и слабостите на Маджи.
По поведението му разбра, че е открил своята мишена. Дамаджият не виждаше в светлината на Еверам, но той също бе забелязал увеличените способности на Маджи и юмрука, който продължаваше да стиска, докато се биеше.
Алеверак не можеше да види енергийните линии, но ги разби със същата лекота като Енкидо, като заби големия пръст на крака си в китката на младия дама. Пръстите му се разтвориха и макар че успя да се възстанови бързо и да свие отново юмрука си, вредата беше нанесена.
Никой освен Асъм не забеляза парчето демонска кост, което падна от ръката на Маджи и се търколи на пода.
Но всички забелязаха промяната в силите. Алеверак продължаваше да се бие хладнокръвно, но на лицето на Маджи се изписа страх, когато дамаджият започна да го притиска. Той отстъпи назад.
Савас понечи да му помогне, но Асъм го хвана за ръката.
— Това изпитание е само за него, братко.
Савас не изглеждаше доволен, но се поклони и се върна на мястото си.
Миг по-късно Маджи се озова на земята и ръката на Алеверак стисна гърлото му.
Ашия избра този момент, за да поднови борбата си в един последен опит, преди да изгуби съзнание. Асукаджи, чието внимание бе отвлечено от битката, затегна гаротата още по-здраво, но това вече нямаше значение. Пръстите ѝ бяха сграбчили парчето демонска кост. Тя почувства гъделичкането в изрисуваните по ноктите ѝ защити и изпълващата я нова сила.
— Баща ти, Шар’Дама Ка, ми се закле, момче — каза Алеверак. — Че никога няма да оспори властта ми над Маджах и че Маджи ще може да се бие с моя син за лидерството, след като умра от естествена смърт.
Асъм се поклони.
— Знам това, благородни дамаджи. Но аз не съм баща ми. Неговите клетви не са мои.
— В Евджаха е казано, че клетвите, дадени от бащите, обвързват и синовете им — каза Алеверак. — А клетвите, изречени от Черепния трон, обвързват всички ни. Ако беше спазил този договор, сега нямаше да се изправя срещу теб. — Той се усмихна подигравателно. — Вместо това ти нарушаваш клетви и нападаш през нощта като безчестен чин. Затова победата ти няма да е пълна. — Той погледна с гняв към Маджи. — Нямаш друг Маджах, който да ме замени.
С тези думи Алеверак строши врата на Маджи.
Новите дамаджи отстъпиха назад, разчиствайки терен за Асъм и Алеверак. Древният дамаджи зае позиция пред стъпалата към Черепния трон, блокирайки пътя на Асъм.
Ашан стоеше в готовност. Традицията изискваше да изчака, докато пътят между тях не беше разчистен, но баща ѝ имаше сърце на воин. Той чакаше двубоя с нетърпение.
— Тази нощ ти донесе велика чест на народа ни, дамаджи — каза Ашан. — Сам Еверам ще ти отвори портите към Рая.