— Все още не сме мъртви — каза Алеверак, докато Асъм се приближаваше към него.
Ашия не виждаше сиянието на хора в съпруга ѝ. Може и да беше позволил на братята си да спечелят нечестно, но той щеше да се бие, както повеляваше традицията.
Асъм нападна бързо и безмилостно. Алеверак се плъзна настрани, но Асъм беше готов за този ход и се завъртя, за да забие лакът в мишницата на стария дамаджи. Дръпна ръката му, която бе изгубила силата си, и извади стареца от равновесие. После хвана дамаджия за колана, вдигна го над глава си и пречупи гръбнака му в коляното си. Остави тялото му да се свлече на земята и се обърна към Ашан.
Ашия успя да напъха още един пръст под веригата. Все още не бе събрала сили, за да се освободи, но успя да си поеме по-дълбоко дъх, което удвои силите ѝ.
Асукаджи затегна хватката.
— Брадата на Еверам, направи ми честта да умреш, преди да ми е посивяла брадата, сестро.
Ашия вече беше пъхнала и трети пръст под веригата, но започна да издава звуци, сякаш се задушаваше, и тялото ѝ се отпусна, докато събираше силите си.
Ашан слезе бързо по стъпалата и Асъм отстъпи назад, за да могат да застанат като равни един срещу друг. Братята му изнесоха тялото на мъртвия Алеверак настрани.
— Майка ти знае ли за предателството ти, момче? — попита Ашан. — Ти, когото отгледах като собствен син?
— Майка ми не знае нищо — отвърна Асъм. — „Тя винаги ще остане сляпа за делата на синовете си“, казаха заровете на Мелан, и досега това винаги се е оказвало вярно.
— Няма да ти позволи да останеш на трона — каза Ашан.
— Ще се откаже и от своя — отвърна Асъм. — Баба ми е много по-подходяща дамаджа. Първият ми указ като Шар’Дама Ка ще бъде да я обявя за блажена.
— Първо трябва да стигнеш до стъпалата — заяви Ашан.
Шар’дамаджите гледаха с безизразни лица как Асъм и Ашан се биеха за Черепния трон.
Алеверак бе успял да издържи по-дълго. Асъм парира първите три удара на чичо си и отвърна с мощен ритник. Ашан отрази удара, но не можа да попречи на Асъм да скочи и да стисне врата му в сгъвката на коляното си. Собствената му тежест свърши останалото.
Бащата на Ашия беше станал майстор на шарусахк преди четирийсетата си година, но Асъм го пречупи като ний’шарум. Хрущенето на врата му отекна в голямата зала.
Асъм погледна към братята си. Те побързаха да коленичат в правилен ред пред стъпалата към трона и притиснаха чела към земята, когато той започна да се изкачва нагоре.
И тогава, когато погледите на всички бяха насочени към съпруга ѝ, Ашия нанесе своя удар; отметна глава назад и същевременно дръпна силно веригата на гаротата. Усети как носът на Асукаджи изхрущя и хватката му се отпусна, позволявайки ѝ да се измъкне изпод желязото.
Всички се обърнаха изненадано към тях, но Ашия не се поколеба и нанесе точен удар в задната част на врата на Асукаджи, като строши костта и увреди гръбначния му стълб.
— Асукаджи! — изрева Асъм и в аурата му най-после се появиха пламъци.
Но той продължи да се изкачва, като взе с два скока последните няколко стъпала. Ашия побягна към задния изход, който щеше да я отведе в кралските покои.
Асъм скочи на трона и с пламтящи от ярост очи изрева:
— Убийте я!
Ашия се хвърли към вратата, водеща към крилото на дамаджата, но както Асъм беше предупредил, Мелан я бе запечатала с магията на хора. Със същия успех можеше да се опита да разбие с рамо крепостната стена.
Промени посоката и се затича към една от големите колони, преследвана от синовете на Избавителя. Щом се скри от погледите им зад нея, тя се претърколи към съседната колона, подскочи високо и се закатери бързо по нея. Когато братовчедите ѝ стигнаха до колоната и установиха, че я няма, тя вече се беше скрила в една от нишите, от които охраняваше дамаджата.
Сестрите по копие на Еверам имаха свои изходи от тронната зала и дама’тингата не ги беше запечатала.
Защитите за тишина бяха държали стражите отвън в неведение. Те стояха спокойно на местата си и тя с лекота ги заобиколи, като стигна до коридора. Всеки момент Асъм щеше да разбие печатите и да вдигне целия дворец по тревога, но засега пътят беше чист. Неин дълг беше да защити дамаджата, която може би в момента също се опитваха да убият.
— Еверам да ми прости — прошепна Ашия и се затича в противоположната посока.