Нощен воал — воал, носен от дал’шарумите по време на Алагай’шарак, за да скриват самоличността си, което показва, че всички мъже са равноправни съюзници в нощта.
Пар’чин — „смел чужденец“; красиянското звание на Арлен Бейлс.
Племена — анджха, баджин, джама, каджи, канджин, маджах, шарач, кревакх, нанджи, шунджин, мендинг, халвас. Представката ам’ се използва за изразяване на принадлежност едновременно към семейството и племето, както при Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи.
Подземният град — огромна скала, прорязана от защитени пещери под крепостта Красия, където жени, деца и кхафити са затваряни през нощта, за да бъдат защитени от ядроните, докато мъжете се бият. Все още се строи в Дара на Еверам.
Пустинното копие — красиянското име на техния град. Известно на север като крепостта Красия.
Пуш’тинг — буквално „фалшива жена“, красиянска обидна дума за хомосексуалните, които тотално отбягват жените. Хомосексуалността се толерира в Красия само ако мъжете заплодят жени, за да увеличат членовете на племето.
Рогът на шарак — церемониален рог, надуван в началото и края на Алагай’шарак.
Савас — син на Джардир, дама от племето мендинг.
Самотният път — красиянският термин за смъртта. Всички воини трябва да преминат по него, когато се отправят към Рая. Изкушенията по Пътя подлагат на изпитание техния дух и отсяват най-достойните, които да се изправят пред Еверам, за да бъдат съдени.
Светлината на Еверам — защитена светлина и способността да се виждат иначе невидимите потоци магия, като се използва защитено зрение.
Свинеядец — красиянска обидна дума за кхафитите. Само кхафитите ядат прасета, които се смятат за нечисти.
Сиелвах — дъщеря на Абан. Изнасилена от Хасик, след което Абан кастрира Хасик.
Сиквах — дъщеря на Хасик от сестрата на Джардир Хания и лична прислужница на Аманвах. Предложена на Роджър като втора съпруга.
Скорпион — красиянска балиста; скорпионът представлява гигантски арбалет, който използва пружини вместо тетива. Изстрелва дебели копия с тежки метални остриета, които могат да убиват пясъчни и вятърни демони от разстояние хиляда фута, без дори да са защитени.
Соли — дал’шарум, брат на Иневера. Пуш’тинг. Любовник на Кашив. Убит от Касаад.
Стотицата — кха’шаруми и чи’шаруми, които работят за Абан. Името е взето от стоте кха’шаруми, които Джардир е дал на Абан, а кхафитът е увеличил многократно бройката им.
Строеви офицери — елитни воини, които обучават ний’шарумите. Строевите офицери носят стандартното черно на дал’шарумите, но нощните им воали са червени.
Суниян — артефакти от града Анокх Слънце. Също име на народа му.
Тачин — син на Джардир от племето кревакх, дама.
Таладжа — втората съпруга на Джардир от племето каджи, майка на Ича и Мича.
Тикка — баба (неофициално обръщение, изразяващо привързаност).
Тинга — наставка, означаваща „жена“.
Тронът на копията — тронът на Шарум Ка, изработен от копията на предишните Шарум Ка.
Уут — сигнал на дал’шарумите, означаващ „пази се“ или „приближава демон“.
Фахки — дал’шарум, син на Абан. Възпитан е да мрази баща си кхафит.
Хания — по-младата сестра на Джардир, четири години по-малка от него. Омъжена за Хасик. Майка на Сиквах.
Хану Паш — буквално „пътят на живота“; представлява периодът в живота на момчетата, след като са отведени от майките си, но преди да бъде определена кастата им (дал’шарум, дама или кхафит). Това е период на напрегнати и сурови физически тренировки, заедно с религиозно обучение.
Хасик — опозорен телохранител на Джаян, кастриран от Абан. Наречен Свирчо, защото заради избития си зъб подсвирква, когато произнася буквата „с“.