Шанвах извика и подскочи от силния удар по бедрото ѝ, след което Енкидо отново зае позата. Шанвах не беше глупава и веднага изкопира движенията му. Този път се справи по-добре, но Енкидо я подсече с ритник и тя тупна на земята. Сиквах отскочи уплашено назад и дори Ашия отпусна ръце и се обърна към тях.
Енкидо я посочи с пръст и този простичък жест накара сърцето ѝ да спре. Ашия зае отново позата, но Сиквах продължи да отстъпва назад. Накрая се озова до стената и положи всички усилия да се разтвори като призрак в камъка.
Енкидо отново зае позата и Шанвах побърза да се изправи и да я изкопира. Този път краката ѝ бяха разположени правилно, но гърбът ѝ не беше изпънат. Енкидо сграбчи копринените ленти на бидото ѝ, които свързваха плетеницата около бръснатата ѝ глава с онази, която покриваше гениталиите ѝ. Дръпна силно, като притисна палеца си към гръбнака на Шанвах. Тя извика от болка, но не се възпротиви.
Енкидо я пусна и се обърна към Сиквах. Момичето се беше притиснало ужасено към стената, покрило с шепи носа и устата си, а от ококорените му очи се стичаха сълзи. Евнухът плавно зае позата си.
— Последвай го, глупачко! — сопна се Ашия на момичето, което не реагира по никакъв начин.
Но Сиквах само поклати глава и с хленч се опита да се притисне още повече към неподатливата стена.
Енкидо се раздвижи с бързина, каквато Ашия не вярваше, че е постижима. Сиквах се опита да избяга, но той се озова за миг до нея, сграбчи я за ръката и я дръпна, сваляйки я на земята. Момичето с писък се затъркаля към средата на стаята.
Енкидо вече беше до нея и я изрита в корема. Сиквах се приземи по гръб и удари силно главата си в пода. Лицето ѝ се окървави и тя застена, отпуснала немощно крайниците си.
— В името на Еверам, ставай, момиче! — извика Ашия, но Сиквах не искаше — или не можеше — да се изправи.
Енкидо я ритна отново. И отново. От гърдите ѝ се откъснаха ридания, но евнухът не ѝ обърна никакво внимание. Може би наистина беше глух.
Като че ли не се опитваше да я осакати или убие, но не проявяваше и никаква милост, нито показваше по някакъв начин, че тормозът ще спре, ако не се изправи и не заеме позата. Спираше след всеки удар, давайки ѝ възможност да се изправи, но парализираната от страх Сиквах не можеше да го осъзнае.
Ударите започнаха да се увеличават. От носа и устата на Сиквах течеше кръв, на слепоочието ѝ се появи нова рана. Едното ѝ око започваше да се подува. Ашия вече си мислеше, че Енкидо наистина може да я убие. Тя погледна към Шанвах, но другото момиче стоеше вцепенено и безпомощно наблюдаваше сцената.
Евнухът беше толкова погълнат от Сиквах, че не забеляза как Ашия заряза позата и безшумно се плъзна към стената. Свещеният закон забраняваше на жените да докосват копията, затова тя си избра една къса, тежка палка, обкована със стомана. Тя просто прилепна към ръката ѝ.
Ашия се промъкна предпазливо зад гърба на Енкидо и годините, прекарани в упражнения по танци, си проличаха в бързото ѝ безшумно приближаване. Тя почти не усети лекото отместване, но замахът ѝ премина на доста голямо разстояние от главата на Енкидо. Спокойните му очи срещнаха нейните и Ашия осъзна, че той я беше чакал, беше я подмамвал, за да провери дали ще се хвърли да защити братовчедката си.
Сиквах лежеше, забравена на пода, трепереща, окървавена и насинена купчинка.
„Той беше готов да я убие — помисли си Ашия — само за да ме провери.“ Тя оголи зъби, отдръпна се назад и замахна отново към главата му, този път от друг ъгъл.
Ала този ход беше за заблуда и преди Енкидо да успее да реагира, тя се завъртя и насочи удара си към коляното му.
Обаче немият евнух не се остави да бъде изненадан и отново я отблъсна с едва доловимо докосване. Ашия не спираше да нанася удари с палката, но Енкидо я блокираше без капчица усилие. Момичето усети засилващ се страх от онова, което той щеше да стори с нея, след като решеше, че урокът е приключил, и нанесеше ответния си удар.
Миг по-късно получи отговор на страховете си — Енкидо улови китката ѝ с палеца и показалеца на лявата си ръка и я извъртя. Захватът му беше съвсем деликатен, но ръката ѝ сякаш беше хваната в менгеме и Ашия не можеше да я помръдне. Другата ръка на евнуха се усука около нейната и той заби пръста си в раменната ѝ става.
Внезапно ръката ѝ омекна и когато Енкидо я пусна, тя увисна безчувствена край тялото ѝ. Какво ѝ беше направил? Ашия нямаше усещането, че пръстите ѝ са пуснали палката, но я чу да издрънчава на пода. Погледна надолу, опита се да стисне пръстите си в юмрук и да вдигне ръката си, но безуспешно. Мислено прокле безполезния крайник.