— Защото не сме момчета! — извика Шанвах.
В този миг вратата се отвори и трите момичета застинаха. В банята влязоха група Оброчени, водени от Аманвах.
— Може и да не сме — каза Ашия, като привлече погледите на другите две момичета към себе си. — Но сме от кръвта на Избавителя и няма нищо, което обикновените момчета могат да правят, а ние да не можем.
— Използвате нашия фонтан — извика Аманвах, докато се приближаваше заедно с останалите към тях. Тя посочи към малкия фонтан в далечния край на басейна. — Черните бидота се къпят там.
Останалите ний’дама’тинги се разсмяха като по команда. Аманвах беше само на единайсет, но момичетата, някои от които бяха няколко години по-големи от нея и скоро щяха да получат белите си воали, ѝ се подмазваха, за да спечелят благоволението ѝ.
Кракът на Сиквах се стегна и Ашия усещаше, че Шанвах също бе готова да скочи и да хукне като заек.
— Не обръщайте внимание на приказките им, малки братовчедки — каза тя. — Но все пак да отидем там. — Тя ги хвана за ръцете и нежно ги изправи на крака, след което ги подтикна към другия фонтан, хвърляйки пълен с ненавист поглед към Аманвах. — По-малък фонтан и смехът на няколко момичета са малка цена, която ще платим за нашия един час почивка.
— Не „момичета“ — каза Аманвах, като я сграбчи за ръката. — Ний’дама’тинги. По-висши от вас. Нещо, което е най-добре да научиш.
— Защо се държиш така? — попита Ашия. — Ние сме братовчедки. От една кръв сме. Кръвта на Избавителя.
Аманвах сграбчи Ашия за рамото и я подсече с крак. Ашия политна назад към братовчедките си и трите паднаха с плясък във водата.
— Вие сте едно нищо — каза Аманвах, когато трите се изправиха с пръхтене във водата. — Избавителят каза думата си, като ви изпрати тук в черно. Вие сте деца на неговите безполезни сестри дал’тинги и сте подходящи само за раждането на вълци, които да тичат в Лабиринта. Кръвта ви не е свещена и не сте ми братовчедки.
Ашия почувства как спокойствието ѝ се изпарява. Беше с две години по-голяма от Аманвах, по-едра и по-силна и нямаше да позволи на по-малката си братовчедка да я тормози.
Тя удари с длан по водата и засипа с пръски Аманвах, която инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Бърза като оса, Ашия се стрелна напред и ѝ нанесе удар с изпънатите си стегнати пръсти право в точката на рамото, където се намираше татуировката на Енкидо. Мястото, на което тя и братовчедките ѝ имаха синини.
Аманвах изпищя и падна по гръб във водата. Останалите момичета застинаха по местата си; никоя от тях не знаеше как да реагира.
Аманвах гледаше с разширени очи безжизнената си и безчувствена ръка. След това се намръщи и започна да разтърква мястото, докато вкочанеността не изчезна. После размърда предпазливо ръката си и тя реагира, макар и бавно.
— Значи, Енкидо вече е успял да те научи на нещо от шарусахк — каза Аманвах, след което се изправи във водата и зае същата поза, която Енкидо бе демонстрирал предишния ден. Усмихваше се. — Хайде, тогава. Покажи ми какво си научила.
Ашия вече знаеше какво я очаква, затова се стегна. Щом един шарум може да го изтърпи, значи, и аз мога.
Мисълта леко я успокои, но не направи нищо, за да я защити от болката, когато Аманвах започна да я бие. Тя избягваше всички удари на Ашия, а нейните бяха бързи и точни и улучваха точките, които причиняваха най-голяма болка. Когато се измори да си играе, тя с лекота притисна момичето към дъното на басейна и изви ръката ѝ толкова силно назад, че Ашия се уплаши да не я счупи. Опита да задържи главата си над водата и за голям свой срам осъзна, че ако по-малкото момиче иска да я удави, тя по никакъв начин не би могла да му попречи.
Но Аманвах се задоволи с болката и продължи да извива ръката ѝ назад, докато Ашия не изкрещя с дрезгав глас.
Най-после Аманвах я пусна с плясък във водата и посочи към малкия фонтан, като оглеждаше и трите си братовчедки.
— В колибата си, ний’шарум’тингски кучки.
Отекна звукът на рог и Ашия скочи на крака, преди умът ѝ да се е събудил напълно. Зае защитна поза и се огледа за заплахата.
Атака не последва. Енкидо спокойно окачи рога на стената, докато момичетата стояха в пълна готовност. Вече бяха пет, братовчедките ѝ Мича и Джарвах се бяха присъединили към тях скоро след като дамаджата ги даде на Енкидо. Новите момичета бяха няколко години по-малки, но като че ли се адаптираха по-бързо към света на Енкидо и примера, който им даваше Ашия.