Тя се притисна към него.
— Асъм може и да ми е съпруг, но ти винаги ще си останеш мой господар.
Евнухът поклати глава.
Не, дете. Заповедта на Избавителя не може да бъде оспорена. Нито аз, нито ти можем да отхвърлим благословията му, а аз няма да посрамя сина на Избавителя, като копнея за нещо, което му принадлежи по право. Ти ще отидеш при Асъм като свободна жена, необвързана с мен.
Ашия се отдръпна и отиде до вратата. Енкидо не я последва.
— Щом вече не си мой учител — каза тя, — значи, не можеш да заповядваш на сърцето ми.
Сватбата бе точно такава, за каквато си бе мечтала като малка, достойна за принц и принцеса на Красия. Сестрите ѝ по копие стояха до нея, докато тя чакаше баща ѝ да я отведе до подножието на Черепния трон в Шарик Хора, където я очакваше Асъм, придружаван от Джаян.
Енкидо също присъстваше като охранител на дамаджата и процесията, макар никой от гостите да не го разбра. Тя и сестрите ѝ познаваха знаците и виждаха леките вълнички, които той оставяше, за да им покаже присъствието си.
Клетвите и церемонията преминаха като в мъгла. По време на пиршеството за невестата и младоженеца бяха осигурени два трона, но Ашия седеше сама, докато чакаше съпругът ѝ да приеме всички подаръци и да разговаря с гостите, придружаван от Асукаджи.
За подготовката на празненството не бяха жалени средства, но великолепните медени торти горчаха в устата на Ашия. Тя копнееше да се върне обратно под земята и да яде обикновен кускус на масата срещу Енкидо.
Но след деня, който бе изкарала като в мъгла, настъпилата брачна нощ ѝ разкри истинската ѝ съдба.
Тя чакаше в спалнята Асъм да дойде да я вземе като истински съпруг, но часовете преминаваха в тишина. Ашия неведнъж поглеждаше към прозорците, копнеейки да скочи и да избяга през тях.
Най-после в коридора се чу звук, но той не стигна до вратата.
Над сводестата врата имаше отвор за влизане на въздух. Ашия в миг се озова до стената и пръстите ѝ с лекота намериха пукнатини между камъните, в които да се захванат. Тя притисна главата си странично към отвора и видя тила на Асъм, който беше застанал лице в лице с Асукаджи. Двамата като че ли се караха.
— Не мога да го направя — казваше Асъм.
— Можеш и ще го направиш — каза Асукаджи и улови лицето му между шепите си. — Ашия трябва да ти даде сина, който аз не мога. Мелан хвърли заровете си. Ако вземеш сестра ми сега, работата ще е свършена. Само веднъж и на изпитанието ще бъде сложен край.
Тя се почувства така, сякаш ѝ беше зашлевена плесница.
Не беше грях мъжете да обичат други от своя пол. Срещаше се достатъчно често в шараджа, където момчетата си създаваха приятелства сред възглавниците, за да изкарат годините, преди да пораснат достатъчно и да наберат опит, за да вземат първата си съпруга. Но Еверам изискваше създаването на нови поколения, затова всички, с изключение на най-упоритите пуш’тинги, в един момент бяха принудени да се оженят и да споделят възглавниците със съпругата си дори само за да създадат син. Еверам беше свидетел, че Кадживах бе казвала много пъти това на Асукаджи.
Но Ашия никога не бе предполагала, че точно тя ще стане невеста на пуш’тинг.
Миг по-късно двамата влязоха в стаята. Ашия имаше достатъчно време, за да се върне обратно върху възглавниците, но мислите ѝ блуждаеха. Асъм и Асукаджи бяха пуш’тинги любовници. За тях тя представляваше просто утроба, която щеше да износи отвратителното нещо, което те искаха да изкарат на бял свят.
Без да обръщат никакво внимание на Ашия, Асукаджи съблече съпруга ѝ и втвърди мъжествеността му с устата си, за да може да свърши работата. После се присъедини към тях върху възглавниците, като ги притисна нежно един към друг.
Докосването му накара кожата на Ашия да настръхне, но тя се подчини, като дишаше една доловимо.
Въпреки думите му, в очите на брат ѝ имаше ревност, а лицето му потъмня, когато Асъм изпъшка и изхвърли семето си в утробата ѝ. Веднага щом работата беше свършена, Асукаджи го откъсна от нея и двамата мъже паднаха в прегръдките си, забравяйки за присъствието ѝ.
Ашия се замисли дали да не ги убие и двамата. Щеше да е толкова просто. Двамата бяха толкова погълнати един от друг, че нямаше да я забележат, докато вече не станеше твърде късно. Можеше дори да го направи да изглежда като инцидент, сякаш сърцето на горкия Асъм не беше издържало. Брат ѝ, разстроен от смъртта на любовника си, щеше да предпочете ножа пред това, да живее без него.