Но сега тънката коприна беше непрозрачна. Мъжете повече нямаше да могат да се наслаждават на плътта, винаги готова да достави удоволствие на Избавителя. Иневера беше оставила главата си непокрита, но вместо да пада свободно, косата ѝ беше сплетена и вързана със златни ленти, обсипани със скъпоценни камъни.
Тя плъзна поглед по аурите на мъжете, които се бяха събрали в залата. Всичките, включително Ашан, се страхуваха от нея. Той се размърда неспокойно на трона си.
Това също беше добре.
— Шарум Ка! — извика пазачът на вратата, когато Джаян влезе с широка крачка, мина покрай дамаджите, изкачи се на четвъртото стъпало и застана срещу Асъм.
До това споразумение бяха стигнали след продължили няколко часа преговори между лагерите им. Четвъртото стъпало бе достатъчно високо, за да може оттам да се дават тихи съвети, но двамата се намираха доста под Ашан и същевременно на едно и също ниво. Заровете бяха предсказали, че по улиците ще се лее кръв, ако някой от двамата застанеше на по-ниско стъпало от другия.
Антуражът на Джаян остана долу, в ниското. Хасик, опозореният шурей евнух на Ахман, сега следваше Джаян по петите като куче пазач. До него стояха кай’шарумът Джурим, който командваше Копията на Избавителя в отсъствието на Шанджат, и полубратята на Джаян, кай’шарумите Ича и Шару, най-големите синове на Ахман от Таладжа и Евералия. Всички бяха седемнайсетгодишни, бяха облекли черното само няколко месеца по-рано, но вече командваха големи отряди от шаруми.
— Шарум Ка. — Ашан кимна с уважение на Джаян. Андрахът никога не беше проявявал интерес към първородния син на Иневера, но беше достатъчно умен, за да не позволи на пропастта между тях да се задълбочи. — В какво състояние са защитите на Дара на Еверам?
Джаян се поклони, но това беше проява на обикновена учтивост, която не съдържаше и капка от уважението, което Шарум Ка трябваше да оказва на своя андрах.
— Силни са… андрахо. — Иневера можеше да чуе скърцането на зъбите му, докато произнасяше титлата, поглеждайки към чичо си. — След Новолунието не е забелязан нито един демон на мили от тук. Шарумите трябва да се отдалечават доста от тук, за да намокрят копията си. Построихме нови заграждения и организирахме нови пожарни бригади в селата на чините, които си заслужават да бъдат спасени, след като демоните изгориха полята. Останалите превърнахме в нови Лабиринти за примамване и убиване на алагаи през нощта, като по този начин допълнително намалихме силите им след победата ни при Новолуние.
Победа. Политически избор на дума. Дори Джаян беше наясно, че единственото нещо, което успя да победи алагаите при Новолуние, беше слънцето. Те щяха да се върнат по-силни от всякога.
Ашан кимна.
— Много добре, Шарум Ка. Баща ти ще се гордее с теб при завръщането си.
Джаян пренебрегна комплимента.
— Има още нещо, което трябва да съобщя на съвета.
Иневера се намръщи, макар заровете вече да я бяха предупредили за това.
Джаян плесна с ръце и четиринайсет мускулести млади мъже в черни бидота влязоха в тронната зала, подредиха се в стройна редица зад гърба му и паднаха на едно коляно. Всички носеха щитове на гърба си и копия в ръце. Иневера ги погледна и откри красивите черти на съпруга си във всяко едно от шестнайсетгодишните лица. Един от тях бе третият ѝ син, Хошкамин, останалите бяха вторите синове на Евералия и Таладжа и първородните на всички дамаджи’тинги, с изключение на Кева.
— Андрахът сигурно разпознава моите братя, синовете на Шар’Дама Ка — каза Джаян. — Техните по-големи братя — той посочи Ича и Шару, — дори самият аз, облякохме черното на седемнайсет. Но макар и още млади, моите братя притежават шарумското сърце на баща ни. Когато научиха за отсъствието му, всички настояха да получат правото да излизат през нощта. Обучението им в шараджа и в Шарик Хора е безупречно и аз не виждам причина да им бъде отказано. Самият аз заставам тук като аджин’пал, който вече ги е окървавил в Новия Лабиринт. Всеки от тях лично е изпратил повече от един демон обратно в бездната им. Искам да бъдат направени кай’шаруми, в съответствие с евджахския закон.
Ашан погледна към Иневера. Воините можеха да облекат черното едва след одобрението на дама’тингите, които се допитваха до заровете си, и само Иневера и нейните дживах сен можеха да ги хвърлят за синовете на Избавителя.