Джаян се оказа по-хитър, отколкото бе очаквала. Заровете ѝ бяха показали, че той ще поиска момчетата да се бият, но и самите те бяха готови за това. В момента, в който синовете на Ахман наденеха черните роби с белите воали, всеки един от тях щеше да се сдобие с голяма власт сред воините от племето си и всеки щеше да се закълне във вярност на Джаян. Така мощта му щеше да се увеличи неимоверно във времето, когато все още имаше вероятност да се опита да узурпира трона.
Ала тя просто нямаше как да му откаже. Иневера имаше огромно влияние над своите сестри съпруги, но дори тя не би се осмелила да ги обиди всичките едновременно. Беше хвърлила заровете за всички момчета от кръвта на Избавителя и по закон, ако бяха излизали навън в нощта и бяха убивали алагаи, те можеха да предявят рожденото си право.
Тя даде разрешението си с кимване, като запази спокойно изражение на лицето си.
— Така и ще стане — рече с облекчение Ашан. — Изправете се, кай’шаруми. Еверам гледа с гордост към синовете на Избавителя.
Момчетата се изправиха спокойно, без да надават радостни викове, поклониха се пред трона и застанаха мирно. Джаян обаче не можа да сдържи самодоволната си усмивка.
— За Красия настъпиха трудни времена, след като Избавителят е далеч — каза Асъм. — Може би е време неговите синове дама също да облекат белите роби.
Дамаджите се почувстваха като облени със студена вода. За миг останаха като вцепенени, като трупаха възмущение в гърдите си, а Иневера се наслаждаваше на момента. Тя силно одобряваше предложението за издигането на Ахмановите синове дама. Колкото по-скоро момчетата облечаха бялото, толкова по-бързо щяха да поемат контрола над племената и щяха да ѝ спестят мърморенето на тези старчоци.
— Това е абсурдно! — сопна се Алеверак. — Досега нито едно петнайсетгодишно момче не е обличало бялото.
Дори поражението му от предишния ден да го беше усмирило, сега по нищо не си личеше. Изцелен от магията на Белина, дамаджият не бе изглеждал толкова здрав от години. Но дори да се чувстваше задължен към съпругата на Ахман от Маджах, това не му попречи да се възпротиви на издигането на сина ѝ. Ако Маджи станеше дама, Алеверак щеше да изгуби повече от останалите.
Хор от одобрителни възгласи се надигна сред останалите дамаджи и Иневера си пое дъх, като задържа центъра си. Ако позволеше Еверам, тя скоро щеше да се освободи от тези зли мъже, които се интересуваха повече от запазването на властта си, отколкото от това, да помогнат на народа си.
— Много неща ще се случат за пръв път, преди да ни връхлети Шарак Ка — рече Асъм. — Не трябва да лишаваме народа ни от водачи, когато даматите са се пръснали из чинските села, за да пазят мира.
Ашан се замисли, като оглеждаше залата. Като дамаджи, той беше силен водач на Каджи, но като андрах мислеше по-дипломатично и беше готов да угоди на всички, за да запази поста си.
И все пак Ахман му беше заповядал да заеме трона, за да запази синовете му живи, а не беше нужно човек да е особено умен, за да разбере, че това щеше да бъде постигнато по-лесно, ако всички те носят бялото.
— Позволи им — прошепна Иневера.
Защитите отнесоха думите ѝ единствено до неговите уши.
— Възрастта няма значение — каза най-после Ашан. — За да се облече бялото, трябва да се издържат изпитания, и така ще бъде. Синовете на Избавителя трябва да ги преминат. Асъм лично ще наблюдава изпитанията и ще ми докладва.
Иневера можеше да види вълната от удоволствие в аурите на дамаджи’тингите след неочакваното решение, която бе огледален образ на тъмните облаци около дамаджите. Разчитането на аури беше по-трудно дори от разчитането на заровете, но с всеки изминал ден тя се усъвършенстваше все повече.
Следващият въпрос, който трябваше да бъде разгледан, беше набирането на нови шарум’тинги. След като Ахман ги беше създал — за да даде права на чинските жени — все повече жени проявяваха желание да убиват алагаи, като по този начин спечелваха правата на мъжете да притежават собственост и да бъдат свидетели, както и да могат да отказват мъжко докосване. Жени идваха всеки ден в двореца на дама’тингите, много от тях тайно, и молеха да получат нужното обучение. Иневера ги беше оставила в ръцете на Ашия и изобщо не съжаляваше за това свое решение.