— Наистина — съгласи се Ашан. — Какво има да каже Шарум Ка по този въпрос?
— Жените са бегълки — каза Джаян. — Със своите безразсъдни действия те донесоха срам на семействата си, застрашиха съселяните си и причиниха смъртта на невинна жена.
— Сериозни обвинения — каза Ашан.
Джаян кимна.
— Предумишлено нарушили вечерния час, наложен от местния дама, и не се подчинили на заповедите на своите съпрузи шаруми, а се измъкнали от домовете си през нощта и преминали през защитите на селото. Примамили самотен огнен демон в грубо изработен капан и го обградили. Нападнали го с импровизирани оръжия и щитове, грубо изрисувани със защити, изкопирани от оръжията на почитаемите им съпрузи. Тъй като не са преминали през никакво обучение, една от жените била убита, а няколко други получили наранявания. По време на битката избухнал пожар, който заплашил да изгори цялото село.
— Не се случи…! — избъбри една от жените, но другите я сграбчиха и покриха устата ѝ с ръце.
Жените не можеха да говорят в присъствието на андраха, освен ако той не се обърнеше с въпрос към тях, и според евджахския закон думите им не можеха да се приемат като свидетелство при което и да е събитие. Съпрузите им щяха да говорят вместо тях.
Джаян ги стрелна с поглед, но не каза нищо. Все пак това бяха просто жени.
Ашия изрази уважението си с дълбок поклон, умело представление, включващо точното количество подигравателност, без да нанася открита обида.
— Думите на почтения Шарум Ка на Красия, първороден син на Избавителя и мой братовчед, уважавания Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, да живее вечно, са истина, татко, макар и леко преувеличени.
Джаян скръсти ръце и усмивка потрепна в краищата на устните му.
— Освен това нямат никакво значение — каза Ашия.
— А? — възкликна Ашан.
— Аз също съм нарушавала вечерния час и не съм изпълнявала желанието на съпруга ми да не излизам в нощта — каза Ашия. — Вечерните часове са направени, за да забранят на която и да е жена да излиза през нощта. — Тя срещна очите на баща си. — Двамата с Избавителя спорихте по тези въпроси в деня, когато той ме нарече шарум, и тогава те не го възпряха. Не бива да възпрат и теб. Според думите на Шар’Дама Ка всяка жена, която убие демон, трябва да бъде направена шарум’тинга.
Ашан се намръщи, но Джаян не беше приключил.
— Така е — рече той. — Но аз виждам тук седем жени, а убитият демон е само един. Коя от тях е нанесла последния удар? Или всичките са го пронизали едновременно?
— Също няма никакво значение — отвърна Ашия, като си спечели изпълнен с омраза поглед от Джаян. — Всички воини вземат равно участие в убийствата, особено когато окървавят ний’шаруми. В Красия няма нито един воин, който да не е обявил повече убийства от тези, които е извършил. А в първата си нощ в Лабиринта самият Избавител е бил в група от дузина Копия.
— Избавителят е бил на дванайсет години в онази нощ, дъще — каза Ашан, — и е бил изпращан в Шарик Хора още пет години след това, преди да облече черното.
Ашия сви рамене.
— Въпреки това, ако оставим настрана споделените убийства, то тогава половината воини от онези, които са били възпроизведени, преди Избавителят да ни връчи бойните защити, ще трябва да съблекат черното, както и половината от останалите. Целта на окървавяването не е да убиеш демон съвсем сам, а да се провери дали воинът има куража да се изправи бързо срещу алагаите. Тези жени са го направили. Всъщност тяхното изпитание е било много по-трудно заради липсата на подходящо обучение и въоръжение. Не търсим ли точно такива смели сърца сега, когато Шарак Ка приближава?
— Може би — съгласи се Ашан.
— А може би не — намеси се дамаджи Ичах. — Андрахо, нали не възнамеряваш наистина да направиш тези жени шарум’тинги? Те са от племето канджин. Позволи ми лично да се заема с въпроса.
— Нямам голям избор, дамаджи — отвърна Ашан. — Аз не принадлежа на никое племе и трябва да изпълнявам заповедите на Избавителя.
— Ти си андрах — сопна му се Алеверак. — Разбира се, че имаш избор. Дъщеря ти усуква думите на Избавителя, за да те вкара в капан, но тя не казва цялата истина. „Всяка жена, която убие демон в Алагай’шарак, ще бъде шарум’тинга“, каза Избавителят. Не мисля, че в случая говорим за нещо такова. Окървавяването на шарумите не може да стане без заповедта на офицер. Алагай’шарак е свещен ритуал, а не когато на някой глупак му скимне да се промъква в нощта.