Бъдещето на Ахман винаги бе изпълнено с разклонения. Бъдеще, в което той чертаеше съдбата на човечеството, и бъдеще, в което умираше опозорен. Най-често се срещаше смъртта от нокът на алагай, но винаги имаше и забит в гърба му нож, и копия, насочени към сърцето му. Такива, които бяха готови да дадат живота си за него, и такива, които само чакаха да го предадат.
Сега много от тези пътища бяха затворени. Каквото и да се беше случило, Ахман нямаше да се върне скоро или нямаше да се върне изобщо. Мисълта за това я изпълни с вледеняващ страх и накара вътрешностите ѝ да се свият.
Останалите затаиха дъх в очакване на думите ѝ и Иневера знаеше, че съдбата на народа ѝ зависи от това. Тя си спомни думите на заровете отпреди толкова много години:
Избавителят не се ражда. Той се създава.
Ако Ахман не се върнеше при нея, тя щеше да създаде друг.
Иневера погледна към неизброимите съдби, които очакваха нейната любов, и си избра една. Единствената, която щеше да ѝ позволи да запази властта си, докато не бъде открит подходящият наследник.
— Избавителят е преминал отвъд — каза най-после тя. — Последвал е демона до самата бездна.
— Значи, пар’чинът наистина е демон — каза Ашан.
Заровете не казваха нищо такова, но Иневера кимна.
— Така изглежда.
Гаред се изплю на земята.
— Ти каза „Избавителят“. Не каза „Шар’Дама Ка“.
Дамаджият се обърна към него и го изгледа по същия начин, по който човек поглежда насекомо, чудейки се дали си струва да го смачка.
— Те са едно и също.
Този път се изплю Уонда.
— Как ли пък не.
Джаян пристъпи напред, като сви ръката си в юмрук, за да я удари, но Рена Танер скочи между двамата. Защитите по кожата ѝ пламнаха и дори импулсивният най-голям син на Иневера предпочете да не я предизвиква. Нямаше да му е от полза да бъде пребит от жена пред очите на мъжете, които трябваше да убеди да му позволят да се възкачи на трона.
Джаян се обърна към майка си.
— А Копието? — попита настоятелно той.
— Изгубено — отвърна Иневера. — Ще бъде открито отново, щом Еверам го пожелае, но не и преди това.
— Значи, просто трябва да се откажем? — попита Асъм. — Да изоставим баща ни на съдбата му?
— Разбира се, че не. — Иневера се обърна към Шанджат. — Намери следата и тръгни по нея. Не пропускай нито една огъната тревичка и нито едно разместено камъче. Не се връщай без Избавителя или сигурни новини за съдбата му, дори това да ти отнеме хиляда години.
— Да, дамаджа.
Шанджат удари с юмрук гърдите си.
Иневера се обърна към Шанвах.
— Върви с баща си. Подчинявай му се и го защитавай при пътешествието му. Неговата цел е и твоя цел.
Младата жена се поклони мълчаливо. Ашия стисна рамото ѝ и погледите им се срещнаха, след което бащата и дъщерята потеглиха.
Лийша се обърна към Уонда.
— Ти също огледай, но до час се върни.
Уонда се ухили, демонстрирайки самоувереност, която изпълни Иневера със завист.
— Нямам намерение да го търся, докато ми побелеят косите. Избавителят идва и си отива, но ще видиш, че ще се върне.
Миг по-късно тя също изчезна.
— И аз отивам — рече Рена, но Лийша я улови за ръката.
Жената я изгледа с гневен поглед. Лийша бързо пусна ръката ѝ, но не отстъпи.
— Остани за миг, моля те.
Дори северняците се страхуват от пар’чина и жена му, отбеляза Иневера, като съхрани информацията в съзнанието си, докато двете жени се отдръпнаха встрани, за да поговорят насаме.
— Ашан, ела с мен — каза тя, като погледна към дамаджия.
Двамата се отдалечиха от останалите, които продължаваха да стоят зашеметени.
— Не мога да повярвам, че го няма — каза Ашан с глух глас. Повече от двайсет години двамата с Ахман бяха като братя. Той бе първият дама, подкрепил възхода на Ахман като Шар’Дама Ка, и безусловно вярваше в божествеността му. — Всичко ми се струва като сън.
Иневера започна без всякакви увъртания:
— Трябва да седнеш на Черепния трон като новия андрах. Само ти можеш да го направиш, без да предизвикаш избухването на война, и да го удържиш до завръщането на съпруга ми.