— Пренебрегнали? — попита Асъм. — Тикка, Джаян седи на Копийния трон, а аз съм следващият по ред за Черепния. Асукаджи беше направен дамаджи на Каджи. Първородните ти внуци вече са кай’шаруми, а твърде скоро вторите синове ще заемат местата им като ний’дамаджи. Благодарение на теб родът Джардир, който допреди двайсет години беше на изчезване, сега ще контролира цяла Красия в продължение на поколения.
Кадживах, изглежда, се поуспокои, но продължи да го притиска.
— Но чичо ти…
Асъм хвана брадичката ѝ в шепата си, почти като Иневера, но вместо да докосне енергийното средоточие, той плъзна пръст по воала ѝ. Докосна устните ѝ нежно, като с перце, но жестът му беше също толкова ефективен, колкото и по-грубият начин на Иневера.
— Евджахът ни учи, че всички дама’тинги притежават Взора — каза Асъм, — а най-вече дамаджата. Щом тя е позволила на почитаемия ми чичо да заеме престола, значи, е видяла, че баща ми ще се върне скоро, макар, разбира се, да не може да говори открито за това.
Кадживах погледна към Иневера и в очите ѝ проблесна страх. Всички в Красия благоговееха пред Взора, източник на силата на дама’тингите. Иневера се включи в играта и изгледа изпитателно свекърва си, след което леко кимна.
Кадживах отново се обърна към Асъм.
— Лош късмет е да говориш за късмета.
Асъм се поклони с уважение в отговор на древната поговорка.
— Мъдри думи, тикка. — Той погледна към Иневера. — Може би почитаемата ми баба може да направи нещо за славата на Еверам и да помогне при молитвите за безопасното завръщане на баща ми?
Иневера се накани да възрази, но думите на Асъм ѝ напомниха за съвета, който собствената ѝ майка Манвах ѝ беше дала. Тя кимна.
— Новолунието ще настъпи след по-малко от две седмици и в отсъствието на Избавителя духът на армията ни ще бъде нисък пред надигащите се армии на Ний. Може да вдигне голямо пиршество, което да вдъхне кураж на воините ни, и да се присъедини към множеството гласове, отправящи молби към Еверам за победата на Ахман в последното му изпитание…
— Чудесна идея, дамаджа — каза Мелан, като пристъпи напред.
Иневера погледна към старата си съперница, благодарна за подкрепата ѝ.
— Наистина — каза Асъм. — Може би Светата майка дори ще благослови храната и питиетата?
— Мислех сама да се погрижа за това… — излъга Иневера.
Както беше предрекла Манвах, Кадживах захапа стръвта.
— Повече не го мисли, почитаема дамаджа. И без това бремето ти е непосилно. Умолявам те да прехвърлиш поне това на мен.
Иневера наистина се почувства така, сякаш от раменете ѝ се стовари голяма тежест.
— Боя се, че едно пиршество няма да е достатъчно. Може да ни потрябва още едно след месец, и така, докато не спечелим Шарак Ка.
Иневера не беше виждала Кадживах да се покланя толкова дълбоко от години.
— За мен ще е огромна чест да се погрижа за това, дамаджа.
— Ще поискам от андраха да отдели щедра сума от съкровищницата за организирането на пиршествата — каза Иневера, знаейки, че Ашан ще бъде също толкова доволен, че се е отървал от жената. Щеше да се съгласи на всичко и да го сметне за изгодна сделка. — Ще имаш нужда и от помощ, разбира се. Цветари и готвачи, писари, които да подготвят поканите…
„Хора, които могат да четат и да смятат“, помисли си презрително тя, защото Кадживах, разбира се, не можеше да прави нито едното, нито другото, дори след двайсетте си години в двореца.
— За мен ще бъде чест да помогна на Светата майка — каза Мелан.
— Аз също ще ти помагам, когато се поосвободя от задълженията си — каза Асъм, като погледна многозначително към Иневера.
Тя не се и съмняваше, че някой ден той ще поиска да му върне дълга, но щеше с радост да се разплати. Тази услуга беше безценна.
— Решено е, значи — каза тя и кимна на Кадживах. — Цяла Красия е в дълг към теб, Света майко.
Глава 6
Мъжът е нищо
333 г. СЗ, Есен
Абан слизаше по стъпалата на двореца, като се облягаше тежко върху патерицата си и стискаше зъби всеки път когато болка пронизваше повредения му крак. В двора на Избавителя се остреха ножове, но понякога той имаше чувството, че тези стълби бяха най-голямото предизвикателство, пред което трябваше да се изправя всеки ден. Бе готов да понесе почти всичко заради печалбата, но така и не се беше научил да търпи болка заради самата болка.