Не за пръв път съжали за упорития си отказ да позволи на дамаджата да го изцели. Постъпи мъдро, като ѝ напомни, че не може да го подкупи с удобства — особено такива, които лесно можеше да му отнеме отново — но мисълта за безболезнено преодоляване на стълбите беше нещо, заради което си заслужаваше да убие. И въпреки това имаше нещо друго, за което копнееше далеч по-силно, и то скоро щеше да е негово.
До него вървеше строевият офицер Керан, който се справяше много по-добре със стълбите. Левият му крак, отрязан до коляното, беше заменен от извито парче стоманена намотка. Металът се огъваше леко при всяка стъпка, но с лекота издържаше тежестта на едрия мъж. Керан почти бе успял да си възвърне бойните умения отпреди нараняването и продължаваше да се усъвършенства.
Кха’шарумите на Абан нямаха достъп до двореца, но строевият офицер някога бе обучавал самия Избавител и честта му беше безгранична. Макар да работеше за Абан, той беше добре дошъл навсякъде, дори в двореца. Полезно нещо за телохранител. Сега вече никой не си позволяваше да тормози Абан.
Безухия ги чакаше в подножието на стълбището, отворил вратата на каретата на Абан. На капрата на кочияша имаше двама кха’шаруми с копия, а други двама, въоръжени със северняшки лъкове, седяха на високата седалка в задната част на каретата. Керан скочи с лекота в каретата и взе патерицата на Абан, а глухият великан повдигна кхафита и го вкара вътре с лекотата на мъж, който вдига дете, за да му спести изкачването на омразните стъпала.
Твърде грамаден, за да се чувства удобно вътре, Безухия затвори вратата и скочи на първото стъпало, като се хвана за дръжката на вратата, за да се вози отвън. Потропа с длан по стената на каретата и кочияшът опъна поводите.
— Дамаджите приеха ли Ашан за андрах? — попита Керан.
Абан сви рамене.
— Със своята демонстрация на сила, дамаджата и без това не им даде право на избор. Ашан е нейна марионетка, а никой не е чак толкова глупав, че да се осмели да ѝ се противопостави.
Керан кимна. Познаваше добре дамаджата.
— На шарумите не им харесва. Те смятат, че Шарум Ка е трябвало да заеме мястото на баща си. Страхуват се, че след като на трона седне дама, той ще извърне погледа си от Алагай’шарак.
— И каква ужасна трагедия ще бъде това — каза Абан.
Керан не се засмя, а го изгледа студено.
— Ако Джаян ги призове, Копията ще се стекат при него. Изобщо няма да му е трудно да набие на колове главите на Ашан и дамаджите и да обсеби трона.
Абан кимна.
— А на дамаджата ще ѝ бъде още по-лесно да го превърне в прах. Губим си времето, строеви офицер, като обсъждаме промени, които по никакъв начин не зависят от нас. Имаме си други задължения.
Те пристигнаха в къщата на Абан, оградена от висока, масивна стена, по която патрулираха въоръжени кха’шаруми. По сигнал на кочияша портите се отвориха и разкриха ниските квадратни сгради в двора.
Комплексът беше здраво укрепен, но Абан се бе постарал поне на външен вид да не привлича погледите на другите. Архитектурата му не беше нищо особено, нямаше градини или фонтани. Въздухът беше наситен с пушека от ковачниците и звънтенето на чуковете. Навсякъде се трудеха мъже и не се виждаше нито един незает човек.
Абан вдъхна дълбоко мръсния въздух и се усмихна. Миришеше на производство. На власт. Мирис, който бе по-сладък от аромата на който и да е парфюм.
Когато Безухия свали Абан на земята, до него дотича едно момче и се поклони дълбоко.
— Майстор Акас ме прати да ви съобщя, че мострите са готови.
Абан кимна и подхвърли на момчето една дребна монета. Нищо работа, но очите на малкия грейнаха.
— За бързите ти нозе. Кажи на майстор Акас, че след малко ще дойдем при него.
Акас управляваше ковачниците на Абан, една от най-важните дейности в целия комплекс. Той беше братовчед на Абан чрез брака си и получаваше повече, отколкото повечето дамати. Един от най-добрите кха’шаруми телохранители на Абан се грижеше за сигурността му, като същевременно следеше за всякакви признаци, които можеха да намекват за предателство.
— А, господарю, строеви офицер, добре дошли!
Акас беше около петдесетте, мускулите изпъкваха на голите му ръце, както при всички, които работеха в ковачници. Въпреки възрастта и пълнотата си, той се движеше с нервната възбуда на много по-млад мъж. Кхафит, също като Абан, той нямаше брада, но бузите му бяха обрасли с къса, груба четина. Вонеше на пот и сяра.